Да, единствено дете съм. Не мисля, че ги провокирам по някакъв начин, защото се опитвам да им помагам както мога, разбирам, че в момента е трудно да се общува с мен точно заради хормоните както казваш ти, но те дори не се опитват да ме чуят, камо ли да ме разберат. Всеки път, когато се опитам да поговоря с тях баща ми казва, че това може да се случи само когато стана на неговите години...
Никога не са ми казали ''гордеем се с теб'' или ''браво, продължавай все така'' всичко, което правя е грешка за тях. Аз съм грешка за тях. И не знам какво да правя....
Страшно много исках да ида на този конкурс, защото ако съм добра в нещо и то наистина много, много добра то това е да гримирам... Но за тях това няма смисъл защото не било свързано с училище.