Проблем с приятеля ми

[tseti]

Здравейте!
Не знам от къде да започна,защото има да пиша толкова много...та историята ми е такава,че съм заедно с един човек вече 6 години и двамата сме по на 21. До сега връзката ни беше на разстояние. Познаваме се от малки,но с моето семейство дойдохме да живеем в по-голям град за по-добро бъдеще.И така започва историята. Тогава си имахме караници,но някакви дребни,който не съм ги вземала толкова навътре не са били толкова сериозни.Но дойде момента в който и двамата завършихме и трябваше да решим какво да правим.Та бяхме решили да работим и след това да дойде в по -големия град да живее да работи.И щяха да се наредът нещата едно по-едно. Така мислехме и двамата. Да работихме там сезонната работа след това отидохме при нашите нямаше и никакъв проблем. Намери си работа.започна да работи и всичко беше добре в началото. Но от оттук насетне започват проблемите. Аз не можех да си намеря работа. И след това на него спряха да му плащат приятесняваше се за наем, сметки и т.н. Но седнахме и приказвахме,че той не работи само той да напусне и да намери нещо друго.Дълги разговори имахме и така не стигнахме до целта.Карахме се заради това и нямаше отговор. И аз ставах изнервена от това положение.Но по се въздържах. И на мене се караше защото тъкмо бях започнала семейния живот не знаех някой неща не всеки е научен. И така беше постоянно караници ,разговори обстановката беше много нажижена. постоянно. Докато не каза напускам,но не да си намери друга работа а да се прибере при майка си да се успокой. Не беше прав ,но се съгласих с него и го последвах,но се намесиха още неща.Така като беше много нервно положението и неговата глава беше каша трябваше баща му да му се обади и да му каже да отиде при него в Белгия или той се прибирал и ще станело лошо. И като си той отиде при баща си за месец за да се успокой. А през това време с него се карах по телефона как той не можел да живее с майка ми и т,н. И му обеснявам фактите ,че да си намеря работа да си дойде да си намери и той и да изкарваме парички и да съберем и всеки да си има своя квартира майка ми отделно и аз с него в друга. И само такива разговори.Прибра се той стоя 1 седмица при майка си и дойде при мене. Щяхме да говорим седнахме,но и не стигнахме до едно решение.Аз бях си намерила работа той като си дойде , ходех на работа. От него не исках кой знай какво да седнем и да решим нещо и да го направим. А не да говорим, казваме едно а правим друго.Но и така на 6-тия ден ми заявява,че на другия ден ще си ходи и по-добре да не сме заедно ,защото не можем да успеем.Обичал ме много не можел без мен не искал друга,но не можем да се справим с живота двамата.Как ли не му говорих,какви ли не варианти и не и не това беше решил.Замина си и аз съм като малко дете не мога да го предолея да го повярвам всичко това.Чуваме се по телефона ни нищо конкретно,а направо ми казва няма как да сме заедно, обичам те,но там не мога да дойда. Този мъж беше мъжа на живота ми,не мога да възприема фактите,просто за мен това не е крайното решение.Аз ако трябва да направя не знам.
А аз самата съм толкова съсипана и отчаяна и не знам какво да правя.Аз искам да спася тази яма която се е появила. Ако имате някакъв полезен съвет който може да ми бъде полезен много ще съм благодарна.Но моля без упреци.

[nIkEnCeTy_bE]

Не сте пораснали да сте заедно, още повече за "семеен живот". Много конфликти и промени идват от живеенето заедно, защото тогава хората се гмурват в ежедневните задължения, проблеми и компромиси трудно се правят. Все пак в "семейния живот" трябва не един компромис, а не всеки е готов да ги прави - само тези, които са дорасли да се сблъскват.

[divergent]

Колкото и да се обичаш с някого, съвместното съжителство е трудна работа, започването на такова неподготвени в много случаи води до край на връзката. Явно и при вас така се е получило, работата и проблемите около нея се прехвърлят в семейството, вечните въпроси за разходите, дори и индивидуалните навици на всеки един от вас... Както казаха по-горе, необходими са много компромиси, иначе връзката е обречена.

[baby_baby]

Мисля че ви е рано да живеете заедно това си е голяма крачка в отношенията ви

[TROLLDADLOLCAKE]

Напряко ти е казал "Еби си майката,ще се опитам да си намеря някоя богата."..ама и аз и всички останали знаем,че богатите не искат прошляци..Заеби го,знам че ще ти е много трудно,но в крайна сметка той не е никакъв мъж..Ако искаш да си с един човек,да имате съвместен живот и да успеете, ще направиш всичко възможно, че дори и невъзможното...Такива типове "Аз отивам при мама,аре чао" са просто жалки кадри..Станал на 21 години мама меси,тати носи..При майка му ще ходи да реве,а баща му ще му дава наклон..Хвани си работа,стъпи си на краката и след време си намери някое нормално момче,което не е страхливец и няма да те остави при първата спънка,защото така е по-лесно.