- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
Не е правилно и редно да се говори от чуждо име, но аз предполагам (залагам) на първото.
Моето предложение е да напишеш всичко що се сетиш/спомняш, но в раздел лично творчество - там никой нищо не може да ти каже/напише, а и ще си сигурен, че коментарът ти е прочетен от хора, на които им се струва интересно.
Нещо ми е дошла музата да пиша и да пиша, и да пиша, но някак не се сещам за тема, по която да го правя, и се отчайвам. ;д Плюс това не искам да пиша сама на себе си едва ли не, т.е. в онзи блог, който вече няколко дена отлагам да възобновя, а да дебатирам нещо с някого. И някак не искам да ангажирам никого със себе си. Дори започнах да чета някакви други теми във форума, което не се беше случвало отдавна, но така и не можах да се хвана за нищо. #еб*тикаприза
А иначе се радвам, че му ги споделих тези неща. Имам и още какво да кажа по темата, но всяко нещо с времето си. Казах му най-важното, нещото, което най-много ме притесняваше и той е още тук. Както каза И., щастливка съм, че му споделих черните петна от живота си и не си тръгна. Благодарна съм, че го има. И като се замисля как преди съм си мислела, че съм влюбена и въобще, че изпитвам емоция, близка до това в момента...Да, малко повтарям негови думи, но ми е все тая, това изпитвам, това пиша. ;д Щастливка съм, че го срещнах. <3
Аргхр, иде ми да го набия през главата с шибана дъска! :@ Бясна съм му!
уж някви големи мандарини, а то факани мини портокали, бахти минавката![]()
Имам чувството, че днешният ден само до момента трае колкото 4 предишни. И съм кат' няк'ва мишка. Седя да си рЕда дрешките, 'щото няма с кой да роуд трипна. Еба си жалката история.
Не ми се звъни на него. Не искам да го подвеждам повече, отколкото вече съм го направила. Беше жестоко и необмислено от моя страна.
Събудих се много щастлива, сънувах го цяла нощ. Очертава се още няколко часа да съм home alone и ми е много кеф. От един час слушам само двете нови песни на Дрейк и се разлагам. С една дума - оргазъм.
#dasitapkolkotoloadrunner
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Мда, и аз. И изведнъж нещо сдухах. Никога не съм преминавала от една емоция в друга толкова лесно. Откакто той е в живота ми, това е всеки ден. ;д Просто изведнъж станах прекалено емоционална. И не е като по принцип да не съм. Просто изведнъж взеха да ме жегват #малкитенеща, което е странно дори за мен самата. Да не говорим, че на моменти дори няма малки неща, които да ме жегват, просто си садвам от нищото. :Д Но пък хубавото е, че това не трае дълго благодарение на него. Казвала съм го преди, ще го кажа и сега - само той е способен да ме изкара от подобно състояние за минути. Буквално.
Обичам всяка сутрин да се събуждам с мисълта за нея.
Когато просто не знаеш какво да напишеш, защото всичко ти се струва твърде меко казано. Никога не ми се е случвало сам да не мога да си изряза мислите дори пред себе си. И от абсолютно всичко да се сещам за нея.. Чувството е уникално. Никога не съм мислил, че ще изпитам нещо такова. Никога не съм си представял, че ще срещна момиче като нея. Просто наистина не мога да намеря думи да опиша това което изпитвам. Нека го наречем щастие...
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Току-що тати разбули тайната за разбиване на сладкарска сметана пред мен! Обичам да си пия виенското кафе вкъщи, тия в заведенията не струват. :дд А, да - и обичам тати!
А, аз реших, че се обръщаш към някого от темата, но не си успяла хубаво да натиснеш "Отговори с цитат".
ПТ: Мързи ме да живеяяяяяяяя ляляляляля. Искам го до мен. Нищо повече не искам. ;с