Свърши и днешния ми работен ден. Малко по-късничко от обикновено.
Може да се оплача и да кажа,че днес ми се наду главата, организацията при нас я няма никаква,нищо ново под Слънцето, и по едно време направо ми се щеше да се покрия някъде понеже много мразя да ме лашкат от една работа на друга и още преди да съм приключил едната да ме карат да я зарежа и да започвам друга,защото била по-важна и така да подхващам по няколко недовършени работи наведнъж,а това когато съм покрай главния шеф както днес през почти цялото време си е абсолютно нормална практика. Но за да удовлетворя специално Ewok и да не каже,че пак и отново само мрънкам за щяло и нещяло ще кажа и за позитивната страна на нещата.
Доволен съм, че се продължавам покрай тази работа да установявам връзки с все повече и повече хора вече трети месец.Доволен съм че желанието ми да влизам под кожата на всички,с които се запознавам без значение дали цигани или българи,бедни или богати до голяма степен се получава от самосебе си. Не е чак толкова трудно. Просто съм добър с хората,помагам им без да се дърпам,ако имат нужда и...ако е нужно понякога може и да ги отменя с купуването на нещо и така.
Радвам се и че поне на този етап вече не съм от малцинството заобиколен предимно от цигани. Вече покрай мен се наблюдават и българи,че даже и българки.
Винаги съм искал и да работя нещо в сградата на общината. Е,може би не това дето работя баш в момента,но нали пак е там....

. Така се наредиха нещата,че поне до утре успях да се задържа там пък после ще видим. 18ти ден ще ми е.Там сякаш успях да вляза и под кожата на домакинката,със съученичката постоянно се засичаме,а има и разни готини мацки и даже тя има две готини колежки едната,от които вчера бъзиках,че щом едни ключове са нейни значи ще ги взема.Засега всичко върви както ми се ще.Днес се засякох даже и с тази,която така да се каже ме назначи. Видя ме на работното място и то рамо до рамо с шефа както ми обясянваше преди,че ще стане,когато ме пращаха да обикалям парка самичък и да режа с една ножица стърчащите долу клонки на дърветата...

Единствено ми се ще някак да се задържа точно в тази сграда за по постоянничко (по-възможност без шефа да е толкова дълго време около мен

) и вече да идва тази предсказана любов....Все по-уверен и по-сигурен се чувствам като че ли.
И както казах и онзи ден....имам чувстовото,че вече ми провървява най-накрая в тоя живот малко по малко,но дано само не е грешно чувство това...
И нека дам малко повод на Рънъра пак да се посмее и да го поразвеселя. Но да,все по осезаемо имам усещането от многото ми сънища с две части и тънка граница.че в момента съм точно на тази граница между "двата свята",граница,чието пълно преминаване ще е евентуално в средата на Септември,когато ми свършва програмата и когато или ще съм крайно доволен или крайно разочарован.
А сега се чувствам супер ентусиазирано и мотивирано.Нещо,което ми липсваше страшно последните 10тина година.
Дадена ми е възможността от съдбата да покажа на хората,с които се срещам най-доброто от себе си.А неспосбността си да върша разни неща просто я компенсирам с голяма изпълнителност...
