- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
галаксино, почвам да ревнувамм
отидох до личната за направление, като видях виещата се опашка отвън все едно чакаме за автограф от известна звезда се отказах и дадох заден и си се прибрах на топло да ръфам шоколад :дд
сега разбираш на мен какво ми е :/ и май не си видяла какво ти писах назад и между другото те сънувах :д приннципно рядко сънувам хубави сънища, а ти беше един от тях... но ще ти доразкажа по-късно във вр
Малко по-добре спрямо сутринта. И с много приятни спомени от тия почивни дни.
сладко))
единственият жанр, който избягвам може би е екшъни и производните му и малко...хм, предубедено ще прозвучи, но трудно да гледам филм с рейтинг поне 6, но ще го погледна, когато отново ми дойде музата за филми.
четенето на книги е вредно. или поне в моя случай. защо? ппц винаги съм живяла в един изолиран свят /не, че не излизам, нямам приятели и прочее/, просто никога не съм вземала участие в 'светските' им разговори, винаги витая някъде и слушам с едно ухо. оказа се, че основата на всичко се върти около 'ебането' в различни времена - кой кого ебал, кой кого ебе, кой кого ще ебе. може да не е толкова директно. завоалирано. може дори събеседниците да не го осъзнават. и нали, започнах аз да слушам. еми, тва е много сериозна мрежа. няма да навлизам в подробности. общото на книгите с тази шитня е, че с времето успях да си изградя прекалено идеалистични представи благодарение на тях. влюбвах се литературните образи, възхищавах се на принципите им, решенията, ценностите. а реалността ме залива със студена вода. мерси.
отивам да ям. барем /тая дума я научих от пантерата/ ми мине разочарованието.
ами чувства се добре, останаха ми още 10 дена работа .. нямам търпение да се махам вече :@
обожавам времето навън <3
утре отивам и се разбивам на партЕто с или без него, имам толкова енергия трябва да я изразходвам някъде :д
Защо този сън? Радвам се, но не бива.
Точно се видяхме - за пореден път се убеждавам, че има зееща дупка в отношенията ни от преди и тая дупка съм я създала аз. Не че си го слагам кой знае колко на сърце, щот така съм сметнала за правилно във въпросния момент, но ми е тъпичко малко или много. Трябваше да се владея малко повече и трябваше да говорим на време. Сега и да стане въпрос, няма да има файда да се опитваме да крепим приятелство, щото двугодишна дупка е много. Тъпото е само, че цялата работа не минава, а аз се виждам с него от дъжд на вятър. За три + години трябваше да му е минало, аз при такова отрязване щях да се изпокрия в дупка и да я заровя.
Инак добре ми е - вкъщи е хубаво. Ако и гадта си беше тук, щеше да е още по-добре.
Не позна
еми
сама съм си виновна
макар че както и да го въртя все пак нямах много време
не мога да се надявам на макс, но поне 50+ трябва да изкарам този път
и пак ме е яд, защото с малко повече време, можеше... :/
реално мога да ги запомня тези неща, но не и за 5 часа.
а ако пак изкарам толкова или по-малко, ще бера голям срам, не бива :д
мда, продължаваме
Искам да се обърна тук към едни умни и изискани хора от един чат, защото знам, че ще го прочетете или поне някой от вас ще го прочете и ще предаде нататък. Та...
Искам да кажа, че се радвам, че нямам "щастието" да ви познавам лично. Това не се отнася за много малък процент хора.
Искам да ви кажа също и че се радвам, че съм заобиколен с част от хората, с които съм заобиколен в момента наживо. Е те може да са всякакви, може да не са изискани като Вас, може и дори да не са умни колкото Вас, но поне са истински и непринудени. Но това е така сигурно, защото съм някакъв си тъп селянин от малък град...ааааа село де...и няма как да си меря изискаността с разни префърцунковци и префърцунки с ВИРТУАЛНА власт от До Чикаго и назад дето едвали не ги е срам да кажат истинската си народност, но иначе са много устати.
Благодаря за вниманието ви изискани дами и господа...
Ииии замалко да забравя. Специални По здрави за теб Хадес...![]()
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Глупави хора.. Понякога да бъдеш прекалено мил, може да унищожи всеки дори повече от това да бъдеш груб ... Понякога да дадеш всичко на детето си е най лошото, което можеш да направиш, защото детето никога няма да оцени това, което има в ръцете си и никога няма да приеме това, което искаш в сърцето си, винаги ще е зависимо от други, а родителите са глупави същества, които трябва най сетне да се научат, че понякога да оставиш детето си в бедност и беда, да се бори за това, което иска за един миг е по полезно от всичките добрини, които можеш да направиш за него.. Щастието винаги се е криело между черното и бялото в онези сиви дебри, където депресията плува, където се крие вътрешната сила на всеки, издялана от трудностите, подкрепена от надеждата за нещо по добро и възнаградена от резултата на техния танц !
Не знам как се чувствам. Страх ме е. Чувствам се твърде уязвима и това не ми харесва. Беше по-лесно като живях в заблуда, като имах някакви измислени защити, като си "вярвах" сама и се филмирах... А сега, когато съм сама с истината, това доста боли. Ауч.
Но поне си го пожелавах... Това е стъпката към свободата.
тръгнали мене да гледат
аде у лево
и за шлифера не могат да ме хванат
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
YoungBloodZ: Манчо, знаеш как стоят нещата!
Последно редактирано от YoungBloodZ : 09-08-2016 на 22:25