Тежко положение

[anonymous990763]

Няма място за още едно легло, а за разговорите - на тях никой нищо не може да им каже, изобщо не се интересуват от чуждите думи и мнения. Имам чувството, че ще се усетят чак когато вече напълно изкрейзя. Напоследък наистина се чувствам прекалено потисната относно всичко това...

На 17 си. С тези оценки след година ще си някъде надалеч. Дано да се случи преди напълно да "изкрейзиш".
Няма място за още едно легло - леглото не е ли голямо? Не може ли да се вземат две малки и това да се разкара? Няма проблем да са едно до друго и разликата в пространството, което ще бъде заето е минимална.

[sadxsoul]

На 17 си. С тези оценки след година ще си някъде надалеч. Дано да се случи преди напълно да "изкрейзиш".
Няма място за още едно легло - леглото не е ли голямо? Не може ли да се вземат две малки и това да се разкара? Няма проблем да са едно до друго и разликата в пространството, което ще бъде заето е минимална.

Много пъти съм занимавала нашите с преместване на мебели и т.н. Баща ми казва, че нищо не може да се случи, прекалено тясно било, каквото и да се измисли едва ли ще е подходящо... откакто съм на 13 все говорят как ще измислят нещо и ще превърнат кухнята в стая с бокс, обаче ето - само с приказките си остават, сякаш нямат никакво желание, пък и затова трябват и пари. И аз си мисля, че проблема ще бъде решен след като се изнеса... не виждам други алтернативи понякога.