Дойде време и аз да сгазя лука..

[TROLLDADLOLCAKE]

Ще карам по-накратко,тъй като знам колко мразите да четете 100 реда обяснения..
Та..имаше едно момиче,с което ни запозна обща приятелка..аз съм от Пловдив,а тя от Русе (двама от най-добрите ми приятели са от там и редовно си ходим на гости един на друг)..Та в началото писане..допаднахме си и нямахме търпение да се видим..на 27 май (миналата година,след бала ми) хванах влака за Русе и й писах,че отивам,а тя нямаше търпение да ме види...Чакаше ме на гарата и буквално,като я видях за първи път бях на път да си глътна граматиката..Както и да е разменихме по 5 приказки и се уговорихме да отида в приятелите ми за бърз душ и да излезем на кафе...Така и стана..седнахме в кафето..приказките вървяха една след друга, а тя едно време нещо започна да се закача за пловдивчани..на което аз отговорих "Искаш ли да видиш кво правим в Пловдив" и след 10 секунди я целунах..започнахме да излизаме всеки ден,по цял ден...в края на седмицата я изпратиха в "Долапи" (отдалечен квартал на Русе) а в същия ден трябваше да се видим..когато и се обадих ми обясни, че е там заради родителите си и няма как дойде, а аз от своя страна и казах,че ще отида там...хванах си такси и отидох..Всичко беше просто прекрасно..прибрах се в Пловдив и с нетърпение чаках да дойде началото на юли за да отида и да видя пак...Времето мина бързо,отново хванахме влака за Русе и докато се усетя вече бяхме там...БЯХА НАЙ – ЯКИТЕ 10 дни в живота ми..излизахме,разхождахме се,смеехме се..буквално имах чувството,че съм в рая..до сега чак такова не ми се беше случвало..Последният ден преди да си тръгна за Пловдив седнахме и си говорихме, при което аз реших да си отида до Пловдив и в края на Август да се преместя в Русе да живея (да работя и да живея на квартира)..Да нямаше да е лесно..но го исках повече от всичко..Прибрах се и съобщих на родителите ми..разбира се не го приеха никак добре,имаше си скандалите,но в крайна сметка се съгласиха с мен..И ТОЧНО ТОГАВА ГРЕДА - 5 дни преди да замина за Русе (бях си купил билета вече) от неизвестен профил ми пратиха снимка как тя го прави с друг...Бях на рожден ден на мой приятел,бях пил и направо побеснях..изчаках до други ден..питах я дали има да ми каже нещо и тя твърдо отговори "НЕ..какво ти става?" ..Скарахме се,пратих и снимката и се разделихме..А аз от яд си изтрих профила и като най-големият тъпак започнах да обикалям чалготеките и да пия..След месец и половина..моя позната ме срещна на главната в Пловдив,заговорихме и ми каза "Трябва да ти кажа нещо"...бях мега очуден тъй като с нея бяхме пили кафе веднъж,два пъти с общи приятели и толкоз...Та тя ми каза,че на снимката която са ми пратили не е приятелката ми, а момиче което прилича на нея и започна да ми изброява разликите..Каза,че ми я е пратила бившата ми (Която е от нейната компания) за да си гледа сеира..Тогава осъзнах какво съм направил и буквално исках да си трясна главата в стената от яд..Както и да е,мина известно време писах и..беше мега мъртвилото но в крайна сметка пак започнахме да си пишем..Каза ми че и липсвам страшно много,че още ме обича страшно много и докато се усетя нещата се върнаха по старому...Лошото в цялата работа е,че тя все още учи и няма как да се премести при мен, а аз от своя страна няма как да се преместя вече,тъй като баба ми (жената която ме отгледа) за 5 месеца все едно остаря с 50 години и постоянно има нужда от мен..И сега се чувствам мега виновен,защото реално аз съм я вързал..а аз няма как да задоволя очакванията ми..а толкова много ми се иска да я направя най-щастливата на света..От един месец ми е адски гадно за това..постоянно го мисля и последно време се чудя дали просто да не я пусна да е щастлива,тъй като тя го заслужава повече от всеки..Адски болно ми е да знам,че не можем да сме заедно постоянно, а знам колко много и се иска на нея..Тя е момичето,което ми показа какво е да не съм месец при нея,а тя дори да не си помисли за друг..Тя е човека,който ме подкрепяше във най-шибантите ми моменти,когато бях по болници и на никого не му пукаше за мен..Тя е най - прекрасното същество за мен и само и само да е щастлива бих я пуснал,дори това да означава аз да не съм част от това "щастие" ..НЕ знам..супер объркан съм,а приятелите ми въртят едно и също и просто реших да питам "колегите" какво мислят по темата..