,,Писмата на Душевадеца" на К С Луис

[Pitancho]

Та тук става дума за борба за душите на християни, които имат не само теоретичен потенциал за спасение, но и представляват реални противници за душегубците с реални шансове да им се измъкнат. А днес такива са рядкост. Или не вярват в Бога, или уж не вярват, като успяват едновременно с това и да Го мразят, или духовното не ги не интересува, щото това ни се яде ни се ...тъй де. Или пък се имат за толкова духовни, че са готови да налапат всичко с етикет духовност, без да имат дори елементарни ориентири и съмнения, че не всичко дето хвърчи се яде. И още една категория на ,,християни'', изповядващи, че щом са здрави и богати, това е гаранция, че бог ги обичал и всичко при тях е О'К. Някакви сектанти, решили ,че щом са отговорили с ,Да'' на въпроса ,,Приемаш ли Христос за Бог и твой личен Спасител'', вече са си осигурили спасението веднъж завинаги.
Тоест жертвите на душегубците стават все по-голяма и все по-безлична маса, все по-слаби и духовно разплули се противници. Които нямат представа нито кои са, нито защо са живи, нито че представляват ценност, за която се води битка във вселенски мащаб, нито с кого и за какво трябва да се борят.

Та се сещам за една история с един пътуващ монах, който наближавайки някакво село, видял един демон да седи на клон на едно дърво и отегчен да си клати краката и да се прозява от скука. Монахът разбрал, че Бог неслучайно му е позволил да види демона и го попитал:
- Враже човешки, кой си ти и какво искаш от мене?''
- От тебе - нищо. Аз съм поставен от нашия княз да отговарям за погибелта на хората от това село.
- А защо безделничиш и си клатиш краката, не се ли боиш, че твоят началник ще те накаже, задето не си вършиш работата?
- Не. Аз нямам работа в това село.
Монахът се зачудил, какви ли благочестиви хора живеят в селото, та дяволът да няма какво да прави там. Но когато наближил селото, нещата започнали да му се изясняват. Част от нивите пустеели, другите били лошо гледани и буренясали. Къщите били неугледни и неподдържани, между тях било пълно с боклуци. Хората лентяйствали и се псували и карали, кръчмата била пълна с народ, а пред нея няколко пияници се търкаляли по земята. Църквата изглеждала запусната, с буревясал двор и плачеща за ремонт - очевидно и свещеникът не си гледал работата... Тогава монахът разбрал защо в това село нямало работа за демона -хората си погивали сами, без да имат нужда някой да ги подкокоросва допълнително. Надзираващият ги демон скучаел, защото там никой и не помислял за душата си и за Бога. Хората се учели на пороците един от друг.

Това е истинска история, но и да не вярвате, че се е случила, огледайте се около себе си, и ще видите, че тя е истинска и днес. Което е и една от причините да пусна темата. Демек ,,Низшето Командване'' си върши работата, но редовият състав все-по често се прозява от скука. А подопечните им хора нехаят и дори хабер си нямат за опасността, в която се намират, защото всички живеели така.