Чувствам се унизена и опустошена вътрешно

[blossombay]

Попринцип не обичам да споделям повечето си проблеми или каквото и да е от моя личен живот,но така станаха нещата,че вече просто не издържам на мъчението на което съм подложена всеки ден.Ясно ми е,че всички мразите да четете романи затова ще се опитам да обясня накратко.

След като се преместих в ново училище срещнах въпросното момче.С ужасно ниско самочувствие,странен характер,проблеми с килограмите и учението то беше абсолютния шут на класа.Но на мен това не ми попречи да стана с него приятелка и разбира се да се влюбя.Миналата година по това време между нас всичко беше повече от перфектно.Въпреки,че бяхме целия ден заедно на училище,вечерта обожавахме да си пишем.Аз му помагах с учението,той на мен също.Аз го подкрепях във всичко,давах му съвети и вярвах в него.От милионите думи,които сме си казали аз разбрах,че аз за него съм като муза.Той искаше да е като мен,смяташе ме за единствения човек от който ще излезе нещо след 12ти клас.Смяташе ме за различна.Споделяше ми също така много лични неща.И имахме толковаааа много общи интереси.Обожавахме да се дразним взаимно и закачаме.Всички от класът ни на коментираха,че се харесваме...

Започнахме новата учебна година и въпреки,че си писахме заедно лятото на мен той ми се видя променен.Беше много избухлив,дразнеше всички(както винаги),правеше се някъв луд тъпак.След като една вечер взе да ми пише неща от родът ''имаш малки цици, you want the D '' аз разбрах,че този човек е променен.След като се скарахме още един път в соц.мрежа,аз трябваше да му призная за чувствата си.И оттук започна абсолютния кошмар.Той въобще не схвана за какво го харесвам.Той не разбираше какво съм харесвала в него.Бил дебел,бил изрод,бил тъп,бил лигльо...отряза ме...и на всичкото отгоре ме намрази.Спря да ми говори,заплашваше ме,че ако съм направила някъв скандал в училище никога нямал да ми проговори повече,абе общо взето да кажеш,че сме се мразили цял живот.Един ден трябваше да излезем заедно сами...бяхме седнали да хапване и си говорихме и знаете ли кое ме уби?Че когато бяхме сами си говорихме толкова нормално,уж ме мрази, а започна отново да ми споделя за своето семейство и себе си...и на другия ден,да кажеш,че нищо не се е случвало...безразличие,обид и и напатки...

Искам да ви помоля да не пишете неща като ''забрави го,не си струва'' аз това го знам..аз го знам перфектно..но просто не мога да го забравя..нито съм няква супер социална,нито съм от рода ''не ми пука.заеби'' аз един път открила ли съм доброто в един човек,аз не мога да се откажа от него.Просто искам някак си да му помогна.Аз знам,че вътрешно той иска отново да сме приятели,но също така не знам какво му пречи просто да преглътне шибаната си гордост.Ако ми дадете съвет ще бъде добре...защото ми писна всеки ден от 8-9 месеца да си лягам плачейки...