Вместо приказка за Великденското зайче

[Joe An]

Не мисля, че някога е имало жар-птици, но със сигурност до нас има много жар-пици и тях всяка вечер ги вадят от пещта в „младосткото Лъчони“ И като така, реших и аз да намина пак оттам, за да позаредя за вкъщи. Направих поръчката и зачаках до една маса, на която течеше някаква си зверска почерпка и уливка. Нямаше как да не чуя за какво се говори, понеже двата мъжки гласа направо цепеха бърдата. Собствениците им се оказаха кръстник и кръщелник. „Ехееей, вече окончателно съм покръстен, бе!“ - гърмеше единият и давеше гласните си струни в 40-градусов върл ментак. „Е па нали седем пъти се отрече от сатаната, бе, кратуно!“ - припомни му кръстникът. - „Ама попецут беше егати и пияндурника, а! Как си подгъваше коленцата тоя, докато ни припяваше и ни баламосваше! И се нагълтал нашият с чесън, за да не го усетим, че е кадус с джибри под расото. Пък най-педерасткото беше, като ни накара да се хванем за ръце. Не се ли почувства педал, бе, брат?! А бе трябваше да те вдигна като булка, бе!“ Последва кикот, който накара 40-50 глави в заведението да се извърнат и да го удостоят с опулени очи. Почувствах как ми се насълзяват и моите и ги прикрих с длан. Не, не можех да се намеся в тоя момент в разговора им, макар, че ми се прииска. Само помолих Господ да им прости, понеже тия двамата нито разбираха какво са направили, нито какво скудоумничат сега. А изглеждаха толкова готини, толкова интелигентни момчета!

Е, толкоз за формалното християнизиране. Има го в православието, има го в католицизма, има го и в протестанството. (Бройките и статистиките от масовите евангелизации какво са?)

„Недейте се лъга, Бог не е за подиграване..."(“Послание към галатяните“ - 6-та гл/ 7-ми ст.)

*

Суетна и безплодна е вярата ни в Бог без олтар и без жертви. Себеугаждане е, което може и да има „вид на благочестие, но е отречено от силата му“. Може ли в едно взаимоотношение само да искаш за себе си, без да даваш в замяна? Камо ли пък ако си встъпил в завет с един безусловно любящ и посветен до смърт на кръст и до бездната на самия ад Бог! Отец даде Сина Си за нас, а Синът Му - живота Си. Още ни бяха дарени всички блага на земята, красотите и прелестите й, небесният простор, ширнал се над нас, всеки ден Божи и всяка дарба Божия... Можем ли въобще да Му се отплатим?! Авраам беше готов с най-свидното си, като преди това остави богаташкия си дом и стана скитник и номад. Моисей пък смени двореца с пустинята. Давид не се полакоми за обещаното му царство и години наред живееше преследван като дивеч и нощуваше като прилеп не в петзвездни, а в беззвездни пещери. Апостол Павел също предпочете подобна участ, а можеше да се наслаждава на петзвездната си фарисейска кариера. Йоан беше кротък езерен рибар, а заради Исус завърши като каторжник на остров Патмос. Пък трижди отреклия се от Него Петър - преди да се озове пред Райските врати, впоследствие не счете себе си дори за достоен за разпятието на своя Господ и помоли да го приковат на кръста с главата надолу. Обаче повечето от нас умираме да се пазарим в Храма. А извън него или ще цепим косъма, или няма да цепим басма на никого... Ако е така, за окайване сме... И окаяното ни съществуване - само с няколко римски гвоздея, може да се превърне в пълноценен и вечен живот... Нашият Великден е нашата жертва върху Божия олтар. И ако искаме да не е пренебрежителна като Каиновата, трябва да положим всичко, което в момента ни обсебва и незабелязано ни погребва с овации. Поклонничеството на Отец е с дух и с истина. Не е с оялата се в пристрастяванията си, в маниите си и в „благочестивите“ си черкувания плът. Дори и усещането ни да е като в Райската градина... Отново и отново змийската измама подлежи на екзорсизъм...

*

Библията описва един коварен и безпощаден изверг, един вселенски злодей, чиято съдба би трябвало да звънти в ушите ни като предупреждение даже повече и от камбаните на Великден. Докога ще се правим, че не го забелязваме, макар всеки взрив, всяка руина, всяка трагедия и всяко ежедневно кощунство да ни отвеждат по дирите на старовременната змия чак до владенията й в поднебесата, където тя властва отдавна вече като апокалиптичен Змей?! Охранил се с човешката ни низост; и с хилядолетни, неизброими грамади от гнусните ни грехове... Но ние казваме, че сме добри, че дяволи и караконджули са бабини деветини. А ако има грехове, оу... та те са толкова изкусителни и сладки! Същото не си ли го мислеше и Луцифер? Да, в началото бяха само горделивите му и самонадеяни мисли. Да бъде безконтролен и независим... да се възвеличи... а защо не и да се направи на Бог дори? Така се заражда грехът, преди да се озвучи с думи, да се претвори в дела, да се превърне в характер и в огнено-жупелна съдба. Така херувимът Божий се надигна; а после се сгромоляса. Така сияйността му се превърна в пещерен мрак, а животворството му - в човекоубийство. Ето как бунтът срещу Бог може да ни превърне в изчадия на ада. Обаче чрез покаянието ни и чрез покорството ни на нашия Създател - в Негови синове и дъщери завинаги...

*

Вярата на позитивизма е, за да набучиш на щика на егото си всякакви успехи и да триумфираш с тях по върховете на света. Изграждаш си там своя „Дворец на щастието“ и го освещаваш със своя лик, който вече се е превърнал в икона. Тогава твоята свита от поклонници ще те боготвори като римски цезар. Но всеки ще ламти за трона ти и ти ще си под постоянна угроза. Спечелвайки всичко, ти си на път да го загубиш - заедно с душата си...

Светът не дава даром като Бог, а за пресищаните от него твои ламтежи ще поиска в замяна собствения ти живот.

Има и друга переспектива - да решиш да разпънеш на Кръста целия си привиден триумф - и така да се спасиш...

Ценно и тленно - за безценно и нетленно...

(„Евангелие от Марка“ - 8-ма гл./35-36-ти ст.)


ДА НИ Е ЧЕСТИТО НАСТЪПВАНЕТО НА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!


(от http://anlov.blog.bg/drugi/2016/04/2...zaiche.1446711 )

[npp]

и този изверг е най-вече големият духовен беззаконник, а такива имаше много досега, затова, деца, не вършете духовно беззаконие, нито вкъщи, нито където и да е другаде!, колкото и да е примамлива някоя секта

[Joe An]

и този изверг е най-вече големият духовен беззаконник...

Хареса ми снощи една реплика на комисаря Попов от "Под прикритие", отправена към негова приятелка прокурорка, която беше получила съблазнително предложение за издигане: "Правиш се, че не виждаш дявола, за да можеш по-лесно да продадеш душата си..."

Ето го това добре отглеждано за лична и масова употреба невежество, служещо като извинителна бележка за всепозволеностите и даващо бляскави приеми на изкушенията... Но то може да мине само пред заспала съвест - не и пред Оня, Който е "огън пояждащ"...

[DoctorSatan666]

Само някой, който наистина желае тези неща, пари, власт, себеугаждане, уважение и признание, може да измисли подобна доктрина, в която отрича своите желания, под предтекст че са изкушения от сатаната. То е толкова очевидна компенсация - как иначе да отрече несъзнателното си желание към привидно удовлетворяващи неща, ако не си измисли нещо друго с което да го замести и какво по подходящо от отричането на желания като висша ценност. А това отричане дори не е необходимо, ако един човек ясно и истинно постави пред себе си въпроса за това как и защо неговите желания са се появили на първо място. Но вие не искате това. Вие искате тази игра на себеотрицание да продължи колкото се може по дълго, защото именно там, в набучването на неща на щика на вашето его, това е вашето его. Ако нямаше какво до сложите на щика, образът с който се идентифицирате щеше да стане ненужен. И той наистина е ненужен, също както всяка друга идентификация, която ви представя в позиция на вечно търсене или достигане. Това е същността на егото - егото винаги има нужда от врагове и приятели, нещо на което да противопоставя или към което да се стреми, или най-общо нещо за което да се фиксира, нещо което да храни тази лъжа. Защото само лъжата има нужда от отрицание и съгласие с нещо, истината е индиферентна. Но пък хората не са индиферентни, като живи същества, продукт на много слоеве мултиплицирана енергия и воля от всяка клетка до всеки човек в обществото. И поради това човек не може да истински или да е в истината, а само да бъде нейно отражение. Затуй във вашата библия беше написано че човек е създаден по подобие на бога, но вие дори и това разтълкувахте както ви беше удобно и по детски. И така подменихте бога на истината с вашия си бог, който да говори на вашия език, да ви обича, милува, спасява и поощрява стига да му играте по свирката. А богът на истината нарекохте дявол и изкусител, унищожител на световете, и му придадохте образ на всичко онова, което се страхувате че ще изгубите, ако истината излезе наяве, и затова той наистина е унищожител - защото вашия свят е от лъжата, а какъв бог би дошъл в света на лъжата, без да го унищожи с лъча на истината?

[npp]

Честито Възкресение Христово!

има зло, и всеки, който твърди, че не предпочита да не му бъде причинено е лъжец, истинският Бог е първоизточникът на Истината за това как да не причиняваме зло на съжителя/съгражданина/съседа/ближния/брата си, а също и (за това) как можем да правим добро другиму, което трябва да бъде на базата на непричиняването на зло, в Светото Писание е посочено и как да действаме/работим за отмахване на злото от света като цяло, един от начините чрез които това става е като се проповядва Неговото Слово за покаяние най-вече от духовното беззаконие, което (беззаконие) е причината за (появата на) и онова което захранва и тласка всички други злини и беззакония, разбира се това също означава и че не е редно да причиняваме каквото и да е зло другиму, не само духовно, но и физически, нито е редно да причиняваме зло по духовен път, нито физически, нито е редно да има психичен тормоз, нито кражба, нито каквото и да е нещо, с което съжителят/съгражданинът/съседът/ближният/братът (който и да е той) се оказва ощетен, затова човек е добре да внимава в действията си да не причинява зло другиму, било то предумишлено, или поради небрежност/невнимание, а това особено важи за поклонниците, понеже духовните човеци (така да се каже) боравят с невидими сили, неща които не се виждат, но съществуват (негативните(злите) чрез системата на духовното беззаконие), и понеже онези на "тъмнината" могат да причинят големи щети на целия свят, затова покаянието е важно най-вече за духовните хора, както и се вижда от написаното в Библията, понеже и за да може да има рай и вечен живот е необходимо да се има предвид, че това не може да стане с наличието на зло, ако си представим позитивна форма на съществуване в свят, където цари пълен мир и хармония с доброто, и в който няма зло, какво би станало ако дори само един зъл човек бъде допуснат там?!, не би ли се превърнал и онзи рай в ад ако в него бъдат допуснати зли човеци?!, понеже истинският Бог не е сътворявал ад, но адът го докарват неправедни и зли човеци...

разбира се, благодарение на истинският Бог сега има едно по-добро спасение за човеците чрез Неговия Син, Исус Христос, Който умря на кръста за да може сега да им бъде по-лесно (на поклонниците и въобще на хората като цяло) да успяват да не причиняват зло на съжителя/съгражданина/съседа/ближния/брата си когато внимават/се опитват/се стараят да бъдат безвредни за другите, и да правят добрини, понеже по времето преди Новия Завет, това беше доста по-трудно, и дори като невъзможно, при това и за немалко от истинските Пророци, а сега това е много по-лесно чрез Исус Христос, чрез Когото може да има само подем в посока към подобрение, но не и падение в обратната посока...

[Joe An]

Животът е дар Божи и такава наслада, че само глупак неспасяем би го счел за тегота, досада и бреме. Но ако трябва да го поберем в една единствена дума - в една молитвена агония като вопъл от предсмъртно желание, тогава небесата ще се продънят, а във вечността ще отеква:

ИСУС!...

ИСУС!...

ИСУС!...

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!