Каква е причината за отдалечаването

[raven_hells]

Здравейте, от доста време се чудя дали да пиша тук, но смятам че мога да получа обективни съвети. Ще се опитам да не правя роман :Д
Та всичко започна миналата година. Познавахме се с въпросното момче, но почти не бяхме говорили. Сближихе се покрай едни обстоятелства, които ще пропусна, защото ще стане много дълго. Бяхме си приятели въпреки, че на живо много не говорихме, защото всеки си седи с неговата компания и знаете как е пък и той не е от най-разговорливите. Общо взето разбирам, че по чата му е по-комфортно. Усещах го някак, че сякаш имаше някаква нужда да говорим. Някъде към януари започнах да получавам някакви симпатии. Всичко си вървеше нормално докато един ден не ме помоли за съвет за момиче което харесал. Стана ми много гадно, но му казах чесно какво мисля, направим му услуга, на няколко пъти както сме говорили на саме (което не ставаше често) той просто изведнъж изчезваше и после го виждах, че е при нея. Следваше извинение от негова страна, че ме бил пренебрегнал, а аз все го лъжех, че няма проблем и не го взимам навътре. С това момиче нещата не станаха и сега не си говорят. Нещата обаче и между нас се промениха. Вече пише по-рядко, даже почти само аз го търся. На няколко пъти си казвах край, щом не ме търси и аз няма, но бързо се предавах. Някак си просто не искам да го пусна. Той е човека на който първо бих споделила дори най-малкото хубаво или лошо нещо, просто е така изпитвам нужда. Знам че мога да разчитам на него, а за мен това е нещо изключително важно и значимо. Пиша му опитвам се да развия разговор, в повечето случаи се получава, но се чувствам досадна само аз да го търся, сеедно се натрапвам един вид. Преди месец и нещо бях в кофти период много ми се беше струпало на главата и се случваше да се държа студено с него и сега се притеснявам дали не съм го отблъснала или просто вече не съм му нужна един вид да си говорим. Става ми много гадно, много искам да е като преди, а не виждам аз ли съм проблем или нещо си ваобразявам. Мозъкът ми ще изпуши, анализирам всяко нещо което съм казвала правила, всеки намек, всеки детайл. Мислила съм да му кажа, но ме е страх да не си развалим отношенията и не искам да рискувам.
Поприницип не съм от тихите и свитите понякога съм си доста шумна, а като говоря с него гласа ми почва да спада и става един такъв сеедно не съм аз, при което започвам да се опитвам да го оправя. Имам лошия нявик да избягвам погледа му, когато говорим се налага понеже ще е малко странно да говорим и аз да гледам стената, пода и т.н та се налага да хвърля по някои поглед и ми става още по-неловко. Един път нещо си драсках и той дойде да ми каже нещо и за да не чуят другите се наведе до ухото им и аз буквално изтръпнах цялата не смеех да мръдна, да го погледна и като се наложи да му отговоря беше едно сковано, абе пълна трагедия. Просто като застане по-близо до мен и почвам да не си намирам място и да се чудя какво да хвана да правя, че да не се налага да го гледам. Явно имам някакъв страх да не се издам с поглед ли и аз не знам. Нямам никакво обяснение за действията ми :Д
Моля кажете каква е причината за това отдалечаване или аз си ваобразявам нещо. Просто се чудя сега лятото да не спре да ме търси изобщо. И ако знаете някакъв начин за справяне с неловкото държание много бих се радвала да споделите, защото се чувствам много глупаво и защото той ме познава и знае как се държа принципно нямам идея дали е забелязал нещо. Благодаря предварително.

[ForzaFelipe]

Започни да правиш намеци, ако има някаква реакция, му кажи какво чувстваш. Момчетата сме глупави, не забелязваме всичко. Всъщност, никой от тук не може да ти каже, дали може да се случи нещо или не, само вие двамата си знаете. След като в момента не си говорите толкова, нищо не губиш да му кажеш/покажеш че имаш чувства към него.

[TROLLDADLOLCAKE]

В крайна сметка ти не можеш да си просто приятел с човек, в който си влюбена!Признай му и дано и той да има нещо към теб...

[blossombay]

Аз ти предлагам да поговориш с него.Питай го дали си го обидила с нещо и ако си-му се извини.
Може просто и той да е в кофти период,може и да е разочарован от момичето с което е бил и да не иска да комуникира с други момичета точно сега.Ако наистина ти пука за него и искаш да му помогнеш-кажи му го.Кажи му,че той може да разчита на теб и винаги ще му помагаш

За притеснението немога много да ти помогна..то си е до човек..пък и от личен опит съм забелзала,че когато отношенията ми с някой човек са добри аз въобще не се притеснявам..приятно ми е и чувствам спокойствие,когато си говоря с него.Но след това,когато отношенията се развалят и специално когато си мислеш,че си станала на дадения човек досадна(отново от личен опит ) и дума без притеснение не мога да кажа...както в твоя случай

[poorArya.]

Вие на колко сте? На мен лично, а и на доста хора им е малко досадно и безсмислено да си чатят, дори да е с някого, с когото им е интересно да говорят. Като сте си допаднали като хора/ приятели, защо не сте излизали само двамата или с още 1-2 човека, а в големи отделни компании? Не знам на мен писането 1-2 пъти докато се поопознаете добре, но после ми е глупаво и досадно, от един разговор очи в очи хем ще се опознаете по- добре, ще свикнеш с присъствието му, хем предизвиква приятни чувства в един човек реалното общуване, хем и като го направите няколко пъти е възможно дори и до сега да е нямал интерес като нещо повече от приятел и не е гледал на теб така да се появи нещо, ако не може да се сближите като приятели, което също е ценно ако успееш да се абстрахираш от симпатиите, но за изграждане на истинско приятелство, в което наистина да държите един на друг според мен е нужно общуване очи в очи.
едит: Отдалечаването му може да се дължи и на това, че той е искал да сте само приятели, а е разбрал, че ти очакваш нещо повече и е решил да се отдалечи за да не ти дава напразни надежди. Затова както казах излезте като приятели, не му прави намеци според мен, изчакай да се опознаете на живо и виж той дали не ти дава някакви такива сигнали, но ако станете близки приятели и не виждаш никакви признаци той да иска нещо повече и ако не искаш да развалиш приятелството и смяташ, че си способна загърби симпатиите, гледай на него само като приятел, а нещо повече търси другаде с други момчета.

[raven_hells]

Аз предпочитам общуването очи в очи, старая се да го правя повече. Ходя при неговата компания и говорим. Старая се да не се държа глупаво. Скоро като си писахме му се извиних ако съм се държала зле той каза, че не съм. Но все още ме гризе мисълта, че все аз го търся. Колкото до излизането мисля, че би му се сторило странно. Виждаме се всеки ден пък и го познавам ако искаше да излезем досега да е казал. Просто мразя да се натрапвам. Каквото досега е трябвало да направя съм го правила, но ако му е все едно за мен няма какво да направя.

[baby_baby]

Причината за вашето отдалечаване е че той не те харесва за гадже и може и да си е помислил че ти го искаш ама му е неудобно да ти каже