Защо имам влечение към момиченца?

[milen11]

Здравейте!!!
Нов съм тук, и се извинявам ако съм пуснал темата на грешно място. Пуснах проблема си в друг сайт но там никой не ми помогна.
Сега да започна със проблема си!!! Момче на 20 години съм, на 3 Декември ще правя 21, наистина се срамувам от това което ще ви призная и не знам дали ми трябва психолог, но имам влечение към малки момиченца (деца между 9-13 годишна възраст), но влечението ми Не е нещо за връзка любов или секс. Смисъл нямам никакви сексуални намерения към деца. Ако бях педофил щях веднага да потърся помощ или да посегна на живота си, но истината е че Не съм такъв.
Ако ще харесвам момиче ще се влюбвам или ще имам сексуални намерения, това ще е към момичета от 16 години на горе,
даже харесвам момиче което е на 17 години, така че нямам никакви други намерения към по малките момиченца (деца).
НЕ знам дали ще ме разберете, но просто искам така да бъда като батко на някое малко момиченце, ако мога така да се изкажа. Аз съм единствено дете, но винаги съм искал да си имам брат или сестричка.
Обикновено като видя някое малко момиченце (9-13 годишна) и ми става нещо странно, вътре в мен, но не знам какво точно е то, и като видя някое момиченце и просто искам да се сприятеля с нея и да си я уважавам като сестра, знам че звучи страно но не знам какво е това и на какво се дължи, а не искам да споделям на никого защото не знам как биха реагирали мойте приятели, за това искам да ви споделя тук и да ми помогнете да си обясня това. Просто имам влечение към малки момиченца (деца) но влечението ми е все едно са ми сестри, или искам да се сприятеля със някое малко дете и да си я обичам като сестра.
Ако мога да се изкажа по друг начин, все едно съм имал сестра която съм я изгубил, и като видя малко момиченце и ми става тежко,иначе нямам никакви сексуални влечения към тях, и дума да не става за това!!!
Както ви казвам Не съм педофил, защото нямам никакви намерения към деца, просто един вид обичам деца, и като видя малко момиче и искам да си я уважавам като сестра, и гледам да се сприятелявам със нея за да и бъда като брат, батко. Иначе пак казвам че нямам никакви сексуални намерения към тях, ако става въпрос за харесване предпочитам да е по голяма.
Какво е това влечение? Педофил ли съм или не? Моля помогнете ми за бога че иначе ще посетя психолог!!!
Дано да сте ме разбрали.
Извинявам се че написах темата така объркващо и на моменти се повтаря, просто не съм на себе си и съм объркан, но моля ви кажете ми какво ми има и на какво се дължи това?
Аз мисля че причината е че искам сестра, но тей като нямам и от там идва цялата работа, а дали е психическо разтройство? Моля помогнете ми?

[Kitty Bloom]

Не си педофил след като не изпитваш сексуално влечение. Започни работа в детска градина, там ще откриеш много сестрички за обичане.

[ДОТА]

Пуснах проблема си в друг сайт но там никой не ми помогна.

В бг.мама ли ?
По-добре се оглеждай, че тия там са луди и нищо чудно някоя от тях да те изкорми.

[dreamwalker]

Брат, нормално е да обичаш малки деца, големи са сладури.

[milen11]

Аз съм автора!!!
Как да ме изкорми? Не е в бг.мама!!! В Spodeli.net и да ви призная там наистина са луди, веднага започнаха да ми говорят за затвори и закони, (за същата тема) макар че им обясних че Не съм такъв, преди време бях пуснал друга тема че аз съм на 19, а приятелката ми на 16 (три години разлика) и веднага имаше отговори че тя е била непълнолетна и съм щял да лежа в затвора ако се оплачела, и вече се отказах да пускам там теми. Само говорят глупости и заплашват.
Знам че Не съм Педо*ил, но защо имам подобно влечение към деца, вярно че обичам деца и искам да имам брат или сестра, може ли да е от това което искам, един вид психически?
От една страна, ако имам възможността да се запозная със някое малко момиче, (било то на улицата площадката или общи приятели) веднага се бих възползвал за да си я уважавам като сестричка, знам че е странно, но от друга страна и се притеснявам защото съм на 20, а те още под 14 години, но от друга страна си казвам че нямам лоши намерения към тях което ме успокоява, а щом нямам лоши намерения, едва ли ще тръгнат да ме съдят родителите им. Вие как мислите? Дали е проблем ако се сприятеляваме? И да си ги уважавам като сестра например, ако трябва и ще се представя на родителите им за да Не си помислят нещо. Знам как звучи това, и как биха реагирали повечето родители, но може и да греша.

[me_&_my_broken_heart]

Jiv pedofil si tova si e pedofiliq! Hodi da se lekuvash na vreme!

[me_&_my_broken_heart]

Не си педофил след като не изпитваш сексуално влечение. Започни работа в детска градина, там ще откриеш много сестрички за обичане.

Aha da i posle chetem novini "Pedofil se opita da iznasili momichenca ot detskata gradina!"

[Pug_306]

Много си зле момче ... Кефили го малки деца, пфу !

[milen11]

Нещо не сте разбрали правилно, как ще е педофилия като не ме привличат сексуално? Хайде не започвайте пак глупости.
Антора по горе, нямам никакви намерения за докосване и изнасилвания. Мисля че бях ясен, но явно и тука си губя времето.

[milen11]

Просто ви моля да бъдете разумни и да давате честни отговори, без глупости.

[ДОТА]

Объркал си мястото, тук под 18 годишни не можеш да намериш, ще трябва в някой детски сайт да си потърсиш дечица.

[milen11]

Не, нещо не сте разбрали, няма проблем. Щом искате така го приемете.
Аз не съм педофил и не търся деца, или грешно съм се изразил или вие не сте разбрали.

[inewton]

Педофил си си, как иначе? Педофил буквално означава човек, който обича деца (не задължително като секс играчки).

Аз не мога да разбера как може да ти допадат малки деца и дори да искаш да се сприятеляваш с тях, ама това си е твоя работа.

[milen11]

Педофил си си, как иначе? Педофил буквално означава човек, който обича деца (не задължително като секс играчки).

Аз не мога да разбера как може да ти допадат малки деца и дори да искаш да се сприятеляваш с тях, ама това си е твоя работа.

Добре, остави ме мене тогава, от твоя гледна точка ако някой пълнолетен батко познава някое малко момиче значи е педофил, или ако си има малолетни приятелки, дори и да си има гадже което дори и да е пълнолетно пак се води педофил защото има познати деца. Така разбирам нещата от твоя гледна точка.

[ДОТА]

Добре, остави ме мене тогава, от твоя гледна точка ако някой пълнолетен батко познава някое малко момиче значи е педофил, или ако си има малолетни приятелки, дори и да си има гадже което дори и да е пълнолетно пак се води педофил защото има познати деца. Така разбирам нещата от твоя гледна точка.

Омръзна ми да питаш едно и също на десетки места.

https://www.kaldata.com/forums/topic...2%D0%BD%D0%B0/

[Pug_306]

Ти къде си виждал някой на 25 години да си има приятелки на 14-15 години ? Трябва да е мега зле ! Не ти е ред горе в главата, само това ще ти кажа !

[milen11]

Хаха, аз не съм на 25, нито става дума за ходене и любов, какво разбираш ти под приятелка, да сме приятели или да ходим.
Не просто е прекалено!!!

[RiB]

Играл ли си League of Legends? Ако "да", ще ти стане пределно ясно какво става. Ще ти обясня. В момента си 5 ниво педофил, прикрит, скрит, неактивиран. И затова си потаен, заобикаляш, правиш се, че ги искаш за приятелче, ама като вдигнеш 6ти левъл и ше почнеш си пръскаш ултимейта навсякъде по тях и да ги убиваш! това си ти, една болна душа, а като пораснеш повечко и имаш собствена къща и т.н. ще станеш Ед Гейн. Това е съдбата ти.

[espada]

Играл ли си League of Legends? Ако "да", ще ти стане пределно ясно какво става. Ще ти обясня. В момента си 5 ниво педофил, прикрит, скрит, неактивиран. И затова си потаен, заобикаляш, правиш се, че ги искаш за приятелче, ама като вдигнеш 6ти левъл и ше почнеш си пръскаш ултимейта навсякъде по тях и да ги убиваш! това си ти, една болна душа, а като пораснеш повечко и имаш собствена къща и т.н. ще станеш Ед Гейн. Това е съдбата ти.

[milen11]

Грешиш, но няма значение, мисля че бях ясен. Спирам до тук.
Не съм Педофил, но както искате го разбирайте, аз харесвам друго момиче и може би съм влюбен и нека пак да ви кажа че тя е на 17 години, на 24 Май ще прави 18. Вие си преценявайте аз бях до тук, очаквах помощ но безнадеждно.

[milen11]

А, извинявайте че пак пиша, но обещавам че ще е за последно.
Първо, Педофил е сексуално влечение, един вид да навредиш на деца, ако сте по умни ще направите разликата и няма да пишете глупости (не се обиждайте моля и не казвам че сте глупави).
Второ, защо влизате в такива форуми като Не помагате на хората, а пишете глупости и се лигавите, вместо да дадете свестен съвет и да помогнете, моля ви ако ще е така то просто няма смисъл да влизате и да коментирате.
Това че просто обичам деца, не е нещо Незаконно, разлика правите ли? но като гледам няма смисъл да пиша, и колкото да ви го набивам пак ще знаете вашето си. За това спирам до тук.
Знам че темата е глупава, но все пак съм млад объркан, а младежите се нуждаят от помощ и съвети и то от по големи, форума тук е да споделиш или да си зададеш въпроса, а по възрастните да помогнат на нас младите, да дадат отговор и мнения, давате съвети и да помагате, все пак сте по големи а може би и родители повечето. А вие вместо да помагате пишете глупости, вместо да кажете нещо разумно, нямам думи и съм разочарован. Забравете за темата и ви желая всичко най хубави.

[jghgh]

Милен11, доста неща могат да се кажат по темата ти. Определено е провокираща, както се вижда и от реакциите на другите участници в темата.

Добре е, че не искаш да правиш секс с деца (ако си искрен и нямаш сексуално влечение към малолетни и непълнолетни). Но защо все пак толкова те влекат? Ето това е интересното. Бих ти препоръчала да се консултираш с психолог/психотерапевт по този въпрос. Не защото си луд, педофил, или т.н. (това не е сигурно; неслучайно го има израза невинен до доказване на противното), а просто за да разбереш ти сам за себе си откъде този жив интерес към децата, и т.н.

Надявам се, сам разбираш, че твоите намерения, били и те чисто приятелски или закрилнически, са социално неприемливи.
Социалните норми нямат нищо общо със законовите норми. Ти си различен и трябва да можеш да понесеш последствията от това, че си различен, и че ще получаваш порицание за интересите си - дали с право или не, е въпрос на възприятие. Аз донякъде разбирам хората, които те осъждат, защото има нещо странно в това да си ангажиран толкова силно с по-малките, а не с хора на твоята възраст, както и дейности, подходящи повече за млад човек на 21.

Не съм правист, но мисля че законово няма да имаш проблеми с властта, щом не блудстваш с малолетни, а просто си приказваш с тях. Но в рамките на обществото, това си е вид табу, да, и се разглежда като странно и подозрително - предвид свръх-интереса ти, начина, по който се ангажираш с тази тема...

Самият факт, че трескаво питаш по темите, по форумите, и се притесняваш толкова, може би сочи, че осъзнаваш, че има нещо нередно в цялата работа. А може би ти самият имаш конфликт на ниво емоции и на ниво разум, доколко е приемливо да общуваш активно с малки деца.
Всъщност за това ти препоръчвам да отидеш на психолог, за да разбереш каква може да е причината за това влечение, а може би и ти сам самия да си промениш отношението - напр. да спре да ти пука какво мислят хората, или пък - да спреш да се вълнуваш от децата - доколкото това е възможно.

В крайна сметка не е казано, че нещата трябва да са непременно черни или бели -
аз лично се надявам, че не си "прикрит педофил", и че ще можеш да се оттърсиш от обсесивното си поведение (очевидно и на теб ти причинява страдание), и че ще можеш да сублимираш импулсите си в дейност, която да е полезна за теб и за другите. Ако някога решиш да се занимаваш с деца, добре е това да не е породено от перверзно или невротично желание. Важно е ти като човек да не вредиш, да не си вреден.
В тоя ред на мисли дори една невинна комуникация и просто желаене да "помагаш" и да "закриляш" може да е вредна за получателя. Неслучайно има изрази като емоционален инцест, емоционално насилие, дори когато отсъства сексуалния акт и директното блудстване.


Но каквото и да изпиша по темата, а идеи и различни ъгли на проблема ти определено съществуват, най-добре посети психолог, започни да четеш литература по въпроса, и се опитвай да не се обезкуражаваш от осъдителното отношение, което неизменно ще получаваш. Не всеки може да се заеме със случай като твоя, мислейки и за твоето добро, разграничавайки се от факта, че имаш някакви интереси, които противоречат на социалните и моралните норми.


И чети, чети много. Духовна литература, психоаналитична литература, философия, етика. Това винаги помага.

[milen11]

Милен11, доста неща могат да се кажат по темата ти. Определено е провокираща, както се вижда и от реакциите на другите участници в темата.

Добре е, че не искаш да правиш секс с деца (ако си искрен и нямаш сексуално влечение към малолетни и непълнолетни). Но защо все пак толкова те влекат? Ето това е интересното. Бих ти препоръчала да се консултираш с психолог/психотерапевт по този въпрос. Не защото си луд, педофил, или т.н. (това не е сигурно; неслучайно го има израза невинен до доказване на противното), а просто за да разбереш ти сам за себе си откъде този жив интерес към децата, и т.н.

Надявам се, сам разбираш, че твоите намерения, били и те чисто приятелски или закрилнически, са социално неприемливи.
Социалните норми нямат нищо общо със законовите норми. Ти си различен и трябва да можеш да понесеш последствията от това, че си различен, и че ще получаваш порицание за интересите си - дали с право или не, е въпрос на възприятие. Аз донякъде разбирам хората, които те осъждат, защото има нещо странно в това да си ангажиран толкова силно с по-малките, а не с хора на твоята възраст, както и дейности, подходящи повече за млад човек на 21.

Не съм правист, но мисля че законово няма да имаш проблеми с властта, щом не блудстваш с малолетни, а просто си приказваш с тях. Но в рамките на обществото, това си е вид табу, да, и се разглежда като странно и подозрително - предвид свръх-интереса ти, начина, по който се ангажираш с тази тема...

Самият факт, че трескаво питаш по темите, по форумите, и се притесняваш толкова, може би сочи, че осъзнаваш, че има нещо нередно в цялата работа. А може би ти самият имаш конфликт на ниво емоции и на ниво разум, доколко е приемливо да общуваш активно с малки деца.
Всъщност за това ти препоръчвам да отидеш на психолог, за да разбереш каква може да е причината за това влечение, а може би и ти сам самия да си промениш отношението - напр. да спре да ти пука какво мислят хората, или пък - да спреш да се вълнуваш от децата - доколкото това е възможно.

В крайна сметка не е казано, че нещата трябва да са непременно черни или бели -
аз лично се надявам, че не си "прикрит педофил", и че ще можеш да се оттърсиш от обсесивното си поведение (очевидно и на теб ти причинява страдание), и че ще можеш да сублимираш импулсите си в дейност, която да е полезна за теб и за другите. Ако някога решиш да се занимаваш с деца, добре е това да не е породено от перверзно или невротично желание. Важно е ти като човек да не вредиш, да не си вреден.
В тоя ред на мисли дори една невинна комуникация и просто желаене да "помагаш" и да "закриляш" може да е вредна за получателя. Неслучайно има изрази като емоционален инцест, емоционално насилие, дори когато отсъства сексуалния акт и директното блудстване.


Но каквото и да изпиша по темата, а идеи и различни ъгли на проблема ти определено съществуват, най-добре посети психолог, започни да четеш литература по въпроса, и се опитвай да не се обезкуражаваш от осъдителното отношение, което неизменно ще получаваш. Не всеки може да се заеме със случай като твоя, мислейки и за твоето добро, разграничавайки се от факта, че имаш някакви интереси, които противоречат на социалните и моралните норми.


И чети, чети много. Духовна литература, психоаналитична литература, философия, етика. Това винаги помага.

Благодаря ти за хубавия отговор, наистина.
Сега ще допълня нещо което не съм споменал. Първо не съм имал детство, поради здравословни причини, (нямах възможността да излизам като другите деца и да играя), второ разбрах че преди да се родя, съм щял да си имам брат или сестра, но нещо се е случило и за това съм единствено дете. Майка ми е забраменяла за първи път на 23, а мен ме е родила на 30. Самата мисъл че съм щял да си имам брат или сестра ме побърква,а аз толкова искам, и другото което е, че преди време имах момиче със което бяхме като брат или сестра, но тя замина за друга държава и не сме общували почти 7 години.
Може би от там идва цялата работа, и колкото останалите да ме плашат че съм бил педофили или не, аз си знам че не съм.
За това сега ми е тъжно и като видя може би някое момиченце и ми напомня и за това може би искам това.
Знам че звучи глупаво, но това е истината.

[jghgh]

На мен ми е интересно също така - какво очакваш да получиш от децата? Все пак говорим за взаимоотношения, и е добре да са ясни мотивациите на всички участващи.

И също, пускаш тема и искаш мнения, но се ядосваш, че не те окуражаваме ли?

Ако имаш нужда от окуражаване, ето ти - ами бъди си себе си, бъди ексцентричен, щом не вредиш на другите (да не ги насилваш физически или емоционално). На английски има един израз: let your freak flag fly - бъди си ексцентричен, щом не пречиш на другите.


Ала това би ли те успокоило? Ето го по-важния въпрос.
Ти осъзнаваш сам, че има нещо друго в желанието ти. Не знам какво е то, но явно и теб те притеснява или го осъзнаваш, че не е редно, и сега се опитваш да се оправдаеш всячески. От тук и постоянното напомняне - "ама аз не искам да спя с тях, не искам да спя с тях." Добре, разбрахме.
Ако си толкова сигурен в себе си, защо ти е толкова необходимо да чуеш и отвън, че си нормален, че всичко ти е наред?
Голям човек си и трябва да можеш да понесеш отговорността, и реалността, че може би, вероятно е, и да не си нормален. И трябва да можеш да живееш с това, в случай че е вярно...


Плюс това, ние не сме професионалисти, тук сме млади хора, не всички имат оформено мнение по всички въпроси.
Отиди на професионалист с цел себепознание, барем ти стане ясно за какво иде реч. Дали пък просто не е, защото не си имал малък брат/сестра, като си пораствал, или е нещо друго, по-сериозно.

Но не бягай от Истината.
И се научи да живееш със себе си, какъвто и да си.

В крайна сметка постъпките не са без значение, ето това ти е успокоението. Може да си всякакъв вътрешно (напр. агресивен, гневлив или каквото и да е), но ако не реагираш спрямо нагласите си (напр. да убиваш хора), това все пак е достойно за уважение.



Спирам и аз. Мисля че бях достатъчно ясна.

[jghgh]

Добре, така казано, с нероденото дете, се обяснява голяма част от темата.
Това не отменя да посещаваш психоаналитик, според мен.
Понякога е голяма травма в чисто семеен аспект, но си действа по "невидим", несъзнаван начин, пряко на някой член на семейството, ако не и на цялото. Не съм специалист, пак казвам, но съм попрочела това-онова.