Всеки път, когато минавам покрай просяци (особено когато ме заговорят) се чувствам гузно, защото ги лъжа, че нямам пари, а всъщност имам. Това неприятно чувство се дължи и на факта, че съзнавам, че е възможно наистина да имат необходимост. :/ Но много рядко давам пари и обикновено те са от порядъка от 0,50 - 1 лв.
Това е така поради ред причини, част от които се изброиха. Много репортажи за мафията, която ползва хора в неравностойно положение, за да се опаричват знайни и незнайни барони и това, че още преди много години майка ми бе разказала причината защо тя е спряла дарителското кранче: имало е една миловидно изглеждаща баба, която стояла нейде по пътя на майка ми за работа и майка ми почти винаги ѝ е давала парични средства до момента, в който... веднъж случайно не видяла същата тази баба да пие кафе в едно по-елитно заведение, покрай което майка ми преминала.