Тори, не можеш да помогнеш на всички. А и не трябва.


Пред Биллата в Люлин има 2-3-4 редовни. Има една жена на около 26-7, която е видимо побъркана по някакъв начин, има една ниска бабка, която изглежда много подла, както и редовните циганчета, вече се навърта и един дърт циганин без крак. Преди този циганин имаше един друг пак без крак, ама беше с патерици, а този е на количка. Редовно просто идват и си декламират глупостите. Изпитвам погнуса. Малко ме е срам от това, но не мога да го променя. Презирам ги. Нищо не заслужават.

На Опълченска обаче има един дядо, който свири на акордеон. Той наистина има защо да го прави. Бабата е болна и той свири, за да може да си купуват лекарства. На него примерно бих му дал или пък на бабите/дядовци, които продават цветя. Онзи ден на Васил Левски една жена му изсипа една шепа монети - главно левчета и 50ст. Не мога да опиша как се усмихна. Или пък, веднъж стоях на женския пазар пред един магазин и чаках. До мен мина един смачкан дядо. Беше си купил фасул и няколко картофа. Просто минавайки, ми каза: "Младеж, да ти се намират 50 стотинки да си купя хляб?". Щом го видях веднага му дадох. Нямаше как да го отсвиря. Такава искреност се четеше в очите му. Благодари ми и си продължи.

Къв е извода - има хора, на които си заслужава да дадеш, но има и шибани боклуци, които заслужават да са там, където са.