Всичко си има цена.

Едната ми баба реши, че знае по-добре от мен какво да правя в живота си и, че може да реши тоя проблем с дърдорене. Направих намек, не спря да досажда. Казах й директно какво мисля за мнението й, май се спря от това но за жалост не за дълго. Мислеше, че ако повтори същото нещо достатъчно пъти ще го повярвам и май си беше набила в главата, че може да решава човешки проблеми с постоянство.

Явно се мислеше за безценна и незаменима защото като бях малка понякога ме гледаше и правихме снежни човеци да гледат отрупаното със сняг село и ме водеше до града и ми разказваше какво са правили в училище по време на комунизма.

Времето ми и нервите ми обаче също си имат цена. Като видях, че не мога да я отуча да е досадна стана ясно, че е най-добре да не й давам възможността да ми губи времето. Щастлива съм с резултата