Здравейте Обръщам се към вас с копнеж и молба да ми помогнете .Този сайт е последната ми надежда, че някой ще ме разбере и ще ми даде съвет, избавящ ме от блатото, в което затънах преди 2 години и продължавам да затъвам .. Всичко започна преди две години, когато се наложи да се разделя с приятеля ми. Той беше и продължава да е първата и най-истинска любов. Разбирахме се, обичахме се и бяхме щастливи, но имаше камъче, която запъваше каруцата - родителите ни. Той бе 2 години по-голям от мен и като всяко момче му позволяваха да излиза късно и да ходи където си поиска, докато аз бях и продължавам да бъда слабостта на родителите ми и те опитвайки се да ме предпазят от злокобния свят, в който живеем и ми забраняваха доста неща, които пречиха на връзката ни. Имах вечерен час и не можех да ходя където и да е било с него без позволение. Той се съобразяваше с мен, излизахме по-рано и беше свикнал що годе с факта. Но като всеки човек искаше да ходим заедно на купони, да пътуваме до морето, да излизаме по-късно, докато на мен не ми беше позволено. Така се породиха нашите проблеми. Започнахме да се караме, защото аз не исках да лъжа родителите ми и им се подчинявах безусловно. Караниците ни започнаха да се срещат все по-често, аз бях в лошо настроение заради нашите и той го приемаше навътре. Родителите му забелязаха, че той страда и се опитаха да го разделят от мен.. Наложи се да се разделим колкото и да ни бе силна любовта.. С тези забрани само се наранявхме и страдахме.. Разделихме се с взаимни сълзи и много любов, с мисълта, че след години отново ще сме заедно. За да се забравим по-лесно трябваше да спрем всякакъв контакт. След година той тръгна с ново момиче и вече 1 година са заедно. Обичат се и са повече от щастливи. А какво се случи с мен ли? Опитах се да го преодолея и все още се опитвам .. Не мога да го забравя вече втора година, лягам и се събуждам с мисълта за него, пишат ми различни хора, но не мога да убия чувството в сърцето ми и ме е страх да почна нова връзка. Гледам го с новата му приятелка, радвам се за него, че е щастлив, но страдам, защото не мога аз не съм... Виждам, че затъвам в депресия и не намирам изход.. Започнах да се отчуждавам и от собствените ми приятели, не ми се излиза навън, страх ме е да го срещна с новата му по улиците и да видя погледа на приятелите ми , ставащи свидетели на затъването ми .. Боли ме .. много ме боли.. Моля ви помогнете ми , нуждая се ако не от утеха, то от съвет .. Благодаря!