Здравейте, момче съм на една прилична възраст за допускане на любовта в живота ми. До този момент нямаше момиче до мен,ето че се появи. Тя е година по-малка от мен , но мисленето й определено е като на жена ,а не на момиче. Опит до сега не съм имал ,но смея да твърдя ,че както занаята се краде,така и определени поведения се придобиват оттук-оттам,нагледал съм се. Знам как да предразположа момичето да се чувства добре,желана и харесвана,защото определено го заслужава. НО, защо като не е покрай мен аз се чувствам като парцал, всичко ми е криво , започват неприятни мисли да върлуват в главата ми, не искам да й нарушавам личното пространство, старая се да не показвам емоции , но ми е доста трудно. Как да отреагирам съфорумници ?