Доверието между родители се гради трудно и зависи от много фактори. Майка ми е от неамициозните родители, т.е никога не ме е ограничавала или наказвала за нещо, но ми имаше доверие. Също съм израснала без баща. Но си мисля, че това е по-малкото зло, отколкото родителите перфекционисти и такива, които ограничават децата си, за да не изпуснат контрола. За да изградите доверие помежду си, те трябва да ти дадат шанса да изпуснеш контрола, за да видят, че могат да ти имат доверие и ти от своя страна да не го изпускаш. Ти сега тепърва влизаш в пубертета и лесно можеш да залитнеш в дадена посока спрямо средата ти, но ако си достатъчно интелигентна и разумна няма да го направиш. Седни и поговори с майка ти - тя трябва да разбере, че сега е момента да падаш и да ставаш, да се забавляваш и опознаваш света, а трябва доверие и разум в това. Това, че те наказва, от една страна съм съгласна, но когато не е ограничаващо. Има неща, на които трябва да обърнеш внимание и такива, на които не толкова и да се забавляваш. Няма лошо да си имаш приятел и да излизаш, но за училището си постави една цел, една линия, която да следваш. Не се стреми да бъдеш перфектна и го обясни на майка ти. Следвай целта си, подготвяй се и влез да учиш това, което искаш. Ако майка ти не те разбира, не те подкрепя - жалко наистина, но ти следвай себе си!