Здравейте.. Пиша темата не чак толкова за да търся решението, а по скоро просто да споделя,но ще се радвам ако драснете по един коментар..
Така... На въпроса..Случвало ли ви се е при успех на някой от вашите ИСТИНСКИ приятели да не се радвате за тях както трябва да бъде или поне да усещате едно леко гризящо чувство отвътре.. На мен ми се случва много често а наистина не искам да е така! Заедно сме израсли и сме били рамо до рамо във всичко, но въпреки това продължавам да им завиждам.. От 3 години не съм имал приятелка (на 17 съм) ,а 2 от 4-те ми приятели вече си намериха приятелки и аз вместо да се радвам им завиждам страшно много. Е може би защото един от тях тръгна с момичето което аз харесвам, но защото тя не харесваше мен и му казах, че тя го харесва и няма да намери по-добър вариант ии да така се развиха нещата, че донякъде аз ги сватосах.. Се тая.. Въпроса е там, че се чувствам като някакъв "враг" на собствените си "братя"..
Лично според мен е заради самотата която ме мъчи от 3 години защото не съм лош човек или поне така мисля аз..А знам че е в мой ръце това дали да съм самотен или не тъй като моите приятели не са нищо повече от мен за да има нещо което аз да не мога да направя, а те да могат.. И тук вече ще прозвучи много кофти ама съм и по хубав и "популярен" ако може така да се нарече в тийн обществото. А не съм нито глезен,мързелив,грозен,мръ ен или глупав.. Даже съм с IQ 129 което за моята възраст си е сравнително добре.. Мисля че грешката ми е до някъде в това че се мисля за нещо повече от другите не знам просто не мога да разбера..
Ваш ред е да се изкажете и със собствени истории от житейския си опит и какво мислите? Ще съм много благодарен