- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За просяците и парите
Добър ден, форон!
Тия дни все ми се случва някакви просяци да ми искат пари, тъй че реших да питам и вас. Провокирана съм от две случки, общо-взето. И знам, че не е тук мястото, но наистина не се сетих къде да я сложа тая тема. Ще ме извинявате.
Случка нъмбър уан: В неделя след лекции се прибрах, за да се гримирам, а после да ида до дядо. В тва време, докато само на едното си око имам очна линия и ред макиажни продукти, се звъни на вратата. Отварям аз, а там една жена седи и ми каканиже (вярно, мега сложно я разбрах какво иска да ми каже), че къщата ѝ на нам-кое село била изгоряла и тя ходела по къщите, за да проси дрехи или поне някой лев. Ми, и дрехи, и пари не получи, защото старите си дрехи ги ползвам за парцали за прах, а пари наистина нямах в мене. Затворих и заебах.
Случка нъмбър ту: Пак събота-неделя ще да е било, не помня. След уни една аверка мина да ме вземе и седнахме на центъра на едно барче, за да пием нещо студено и тя да хапне. По едно време иде едно циганче на 10-11 години, с новия анорак (за сватба, ебално и погребално), и обяснява как иска стотинки. Вади от дроба какво има, за да покаже всичко на всичко 70-80 стотинки и се моли там... Аз не отразих, пих си там коктейлчето и даже не го удостоих с поглед, но аверката се разтопи нещо, когато онова каза „Ами поне нещо да ям няма ли?“. Оная бръкна и му даде 2 лева. После ми заобяснява, че се почувствала супер кофти от факта, че нейната част от сметката е 12 лева, а то изглеждало гладно. Горкичкото то! Казах, че и на мен ми е тъпо ама не давам стотинки, щот после парите ми отиват за мраморна облицовка на нечий цигански палат, а не съм съгласна с тва. Ама то като се приберяло без пари вкъщи, те го биели, моля ти се! Въх, горкото! Изкарва за час повече от надника на нашите за 8, но иначе гладно било.
Само аз ли не давам пари и съм коравосърдечна? Само аз ли ще горя в ада? Щот тая мойта оня ден ме изкара ебати боклука що не помагам, при все че в нас съм имала ток, нет, бойлер, вода, храна... Плащали ми образованието, дрехите, пътуванията.
А на вас случвало ли ви се е да дадете пари на някого уж за храна, а да го заварите 5 минути по-късно с кутията цигари/кафето/алкохола? Въобще как ще коментирате и ще се включите в темата? Случки от личен опит?
Заради едно пребиване, готови ли сте да си дадете част от средствата на дъртия циганин? Чувствате ли се (и въобще трябва ли) виновни, че давате някакви пари за козметика, колата си, цигари/алкохол и така нататък неща за себе си?
Не само ти.
Поне варненските в една голяма част са супер наглите, един след като го игнорирах тръгна да ми се ежи насреща, да ме заплашва, както ме беше хванал пмс щеше да го отнесе.
Други реват, молят, просят и накрая ги виждам с другарчето си по просия да ходят то някоя лавка да си вземат цигари и с малко късмет пиене. Ами ще извиняват, но мен парите ми не ми трябват по - малко, че да ги давам на сульо и пульо, който да ги даде за пиене.
редовно има един просяк около мястото на което работя... когато го видях за първи път ми искаше 1 лев и се размекнах като го видях... дадох му 1 лев и на следващия ден беше на абсолютно същото място където беше преди това и пиеше биричка от кенче и пушеше цигарки... тогава направих една груба сметка и пресметнах че е възможно този човек да изкарва повече пари от мен само от просене... мястото се намира на една от софийските метростанции т.е. от там на ден минават десетки хиляди хора та на ден по 70-80 човека да му дадат по 1 лев той ще изкара повече от мен... оттогава никога не давам пари на просяци и грам не се размеквам... оня ден някаква мангалка на един светофар тръгва да ми мие предното стъкло с някаква помия след което аз и се развиках и отказах да го прави но тя каза "колкото имаш"... е не и дадох дори стотинкадаже трябваше аз да искам пари задето ми изцапа стъклото
п.п. тъй че тори не само ти си коравосърдечна... всички ще горим в ада![]()
Последно редактирано от YoungBloodZ : 05-17-2016 на 09:24
Всеки път, когато минавам покрай просяци (особено когато ме заговорят) се чувствам гузно, защото ги лъжа, че нямам пари, а всъщност имам. Това неприятно чувство се дължи и на факта, че съзнавам, че е възможно наистина да имат необходимост. :/ Но много рядко давам пари и обикновено те са от порядъка от 0,50 - 1 лв.
Това е така поради ред причини, част от които се изброиха. Много репортажи за мафията, която ползва хора в неравностойно положение, за да се опаричват знайни и незнайни барони и това, че още преди много години майка ми бе разказала причината защо тя е спряла дарителското кранче: имало е една миловидно изглеждаща баба, която стояла нейде по пътя на майка ми за работа и майка ми почти винаги ѝ е давала парични средства до момента, в който... веднъж случайно не видяла същата тази баба да пие кафе в едно по-елитно заведение, покрай което майка ми преминала.
Разбирам те и на мен ми е ставало тъпо като ги видя да си купуват цигари и алкохол. Сега давам пари само на хора с благодарност в очите, обикновено мили баби и дядовци. На ромите и на останалите, давам храна/вода, ако имам и ако се държат свястно, щото наглостта на някои няма граници.
Определено не си коравосърдечна, преценила си реалистично ситуацията и си си направила избора.
толкова интересен живот водите
че някви случки с просяци помните
и обсъждате
^ хаха
Какво да се прави, като излизаш от дома си ти се случват неща
на възрастни хора трябва да се дава, защото нямат работа.
на циганчетата им взимат парите родителите и те така или иначе ги оставят гладни, мръсни и болни.
Проблемът е там, че нямаш представа колко всъщност е закъсал човека. Всеки работен ден (без тези с лоши климатични условия - визирам валежи от дъжд/сняг) на метростанция "Константин Величков" рано сутринта има една баба. Много миловидно изглежда на външен вид, жената никога никой не заговаря, не моли - просто си седи на едно и също място на стълбите на подлеза, та всеки път като минавам покрай нея ми става неудобно, но и виждам как много хора ѝ пускат монети - но аз откъде да съм сигурен дали децата ѝ или внуците не я експлоатират и всеки ден да я докарват с автомобил, а по някое време да я прибират? Дали не ѝ взимат парите, когато тя се прибере и т.н. Или да е като онази баба, за която майка ми е споделяла?
Затова ако ще давате нещо, по-добре да е храна. Поне знаете за какво отиват парите.
Това е практичен съвет, само ако човек дарява на центрове за бездомни или безплатна кухня към някоя църква, където може да остави пакет зрял боб, консерва с нещо и т.н.
Всяка сутрин през въпросната метростанция минават стотици, ако не и хиляди хора (защото е транспортен възел), а в лафките, които са в подлеза, продават само пици, баници, мекици - хубаво е да се похапват от време на време, но при редовна консумация - ще вземем да затрием бабата.
Точно и аз тва си мислех - защо като искаш да помогнеш по някакъв начин на някого, не си вземеш паричките и не идеш да ги дадеш за плодове/зеленчуци/нормална храна някаква или дрехи и не занесеш подаръка в някой старчески дом/дом за деца? Примерно, нали, не казвам, че само там хората имат нужда от помощ и далеч не казвам, че тя се изразява само в пари и предмети.
Обикновено причината е в липса на време и на информация, информация: какво е необходимо (не е редно всеки доброволец да носи грах, леща, боб); къде има подобни центрове и т.н.
Моето мнение е, че ако човек желае да бъде дарител, то най-лесно може да го стори след репортаж по някоя от националните телевизии, които са излъчили репортаж за хора в беда. В повечето случаи телевизиите след известно време излъчват нов репортаж как са разходвани тези средства. Друга възможност е да направиш кръводарение. Ако приемем, че един нормален човек има 5 литра кръв, то лекарите взимат 0,5 л. - което представлява един резерв, липсата на който организмът на човек може и да не усети, а същият се възстановява количествено до едно денонощие, качествено - до няколко дни.
Да, бе, ясно, че не можеш да помогнеш на всички. Аз не казвам, че можеш. Напротив. Ама казвам, че това с носенето на продукти/дрехи в дом за старци/сираци е повече помощ, отколкото да дадеш 2 лева на цигане. Щото тия 2 лева ще идат при баща му, не при него за лекарства/храна. Ся, баба ми, лека ѝ пръст, работеше точно с роми и те имаха близки, които нарочно ходеха да просят, защото не им се бачка. Не че никой не ги взема, а защото ги мързунти.
Правилно, тоя вариант за кръводаряването забравих да го предложа, мерси!
на циганите нищо не може да се помогне. те сами са избрали този живот. живеят в гета и не желаят развитие. аз бих правил селекция и създаване на специални отделения за такива циганичета. то и сега го има закона, но не го прилагат. вземи на няколко цигани децата, дали ще продължат да се разможават? на тях не им пука буквално. като костенурки, които излюпват яйцата си и си заминават.. е, не не при всички..
Аз циганори не желая да спонсорирам. Най-безразлично ги подминавам, а ако са твърде настоятелни - отрязвам ги категорично. Ни най-малко даже не ми е съвестно после.
Ама са и нагли създания, бе! Ставала съм свидетел на следното - дават се на цигането някакви стотинки, а то кресва: "Ма, како, 'зими си стотинкити, дай ми 2 лева, виждам, чи имаш". Направо ти идва да го запукаш.![]()
You are broken, I can fix you...
Тори, не можеш да помогнеш на всички. А и не трябва.
Пред Биллата в Люлин има 2-3-4 редовни. Има една жена на около 26-7, която е видимо побъркана по някакъв начин, има една ниска бабка, която изглежда много подла, както и редовните циганчета, вече се навърта и един дърт циганин без крак. Преди този циганин имаше един друг пак без крак, ама беше с патерици, а този е на количка. Редовно просто идват и си декламират глупостите. Изпитвам погнуса. Малко ме е срам от това, но не мога да го променя. Презирам ги. Нищо не заслужават.
На Опълченска обаче има един дядо, който свири на акордеон. Той наистина има защо да го прави. Бабата е болна и той свири, за да може да си купуват лекарства. На него примерно бих му дал или пък на бабите/дядовци, които продават цветя. Онзи ден на Васил Левски една жена му изсипа една шепа монети - главно левчета и 50ст. Не мога да опиша как се усмихна. Или пък, веднъж стоях на женския пазар пред един магазин и чаках. До мен мина един смачкан дядо. Беше си купил фасул и няколко картофа. Просто минавайки, ми каза: "Младеж, да ти се намират 50 стотинки да си купя хляб?". Щом го видях веднага му дадох. Нямаше как да го отсвиря. Такава искреност се четеше в очите му. Благодари ми и си продължи.
Къв е извода - има хора, на които си заслужава да дадеш, но има и шибани боклуци, които заслужават да са там, където са.
^ +1 (за някои неща в горния коментар)
Аз по тази причина по-горе написах, че рядко давам нещо, но от време на време все пак го правя - когато може би усетя искреността на ситуацията.