
Първоначално написано от
daipet
Не мога да се разбера с майка ми, опитвах какво ли не. Просто не се получава. Тя не може да говори нормално. Обръща се към мен само с крясъци. Когато искам да изкажа моето мнение, а не нейното, отговорът е с истерични кряъци ,,Аз командвам парада в тая къща. Когато ти имаш семейство, тогва ти ще си шефа.'' или нещо от сорта. Моля я да не ми вика, а тя двойно по-високо ми крещи в лицето,че няма да стане. Не искам да се прибирам вкъщи. Толкова се радвам, когато не си е в нас, а сега и работа напуска, та ще седи вкъщи поне няколко месеца, та съвсем ще откача. Местя се в друго училище, мисля да проуча, къде има библиотека, за да ходя да уча там. С нея сме като кучето и котката. Остават ми още доста години, докато успея да се изнеса от нас. Нямам търпение това да се случи, прекрасна мотивация за учене е. Смятам да се боря за силна гимназия, за да има, с какво да се занимавам и да не се гледам с тях. Кажете ми, имате ли такива родители? Разбира се, че съм благодарна за това, което е направила за мен, че ме храни, че ме облича, но така не се издържа. Някой има ли идеи, с които да се опитам да се разбера с нея. Наистина я обичам и затова продължавам с опитите. Ако не това, то поне какво мога да направя, за да подобря взаимоотношенията си с нея?