В едно общество, в което корупцията е сведено до нисък левел, се изисква хората да са приели своята лична отговорност на първо място като не очакват първо да получат, за да дадат. В тази насока, твоята задача като родител (настоящ или бъдещ) е да направиш всичко възможно да изградиш здрави морални норми в децата си. Според зависи от професията си, можеш да помагаш и на други хора. Аз държа няколко души в България под мое ръководство и се стремя да им влияя по всякакъв начин, бидейки техен работодател.

На първо място обаче давам. Не ги карам да правят нищо, което не е в техните задължения, не изисквам лични услуги, защото не сме приятели и без значение дали дадена сделка върви към фалит, моята отговорност е да им изплатя нужния хонорар. Това от моя страна поражда в тях сигурност и те по метода на "счупените прозорци от Ню Йорк", ако си чел Малкълм Гладуел, продължават това дело в техните семейства и среди.

Разбира се, изключения има. Този начин на действие е по-ефикасен от всеки друг опит, защото ще те смачкат като гнида. Не е нужно. И сам войнът е войн.