- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Един обикновен ден в Кофата 3
Линк към първа част
Линк към втора част
Бях жив отново. Досега не бях умирал от такава смърт, в която част от мозъка ми е още жив, докато остатъкът е мъртъв. Бегло помня този момент - мисълта ми искаше да продължи в необичайна посока, сякаш гласуващите за обикновения път липсваха - но беше прекалено кратко. След няколко опити да си спомня детайли беше като сън, който не съм сигурен вече дали съм сънувал. Чудя се какво ли е чувството да те прострелят в главата. Бил съм обезглавяван и си мисля, че тия наоколо нямаше да кажат това, което казаха, ако знаеха, че още чувам. Жалко, че врата и белите ми дробове ми липсваха, за да им изръмжа нещо.
iNewton, ослепял от властта, свободен от мазето на родителите си, вилнееше из града. Сегашното му хоби беше да пита хората дали са за Левски или ЦСКА с насочена към тях книга и каквото от двете да кажеха ги разтапяше, защото футболът е за противни "плебеи". И аз не харесвам футбола. Надали осъзнаваше, че ако умрат доста плебеи, част от бившите аристократи ще станат плебеи в сравнение с останалото население. Странно, но мухата беше пощадена.
Оставените след хората локви първоначално изглеждаха като всепоглъщаща тъмнина, вероятно защото бяха изолирани от околната среда и това не пускаше светлина да излезе от тях (никой не беше посмял да ги докосне с пръчка), но постепенно изолацията отслабваше, а енергията се превръщаше в материя, част от нея във фотони - изглеждаше сякаш периодично изхвърчават няколко светлинни врабчета. Ако ги духнеше вятър се превръщаха в светли прашинки.
Хората, отчаяни, му носеха подарък с надежда да го умилостивят - храна. Бяха изненадващо досетливи за тълпа хора (може би защото убиваше само глупавите), защото вместо да му носят дюнери, шкембе чорпа и бира го бяха проучили и му носеха месо от фазан с трюфели и зелен хайвер за гарнитура, няколко вида скъпо вино, а за десерт шоколад, на който само опаковката му струваше колкото на по-евтините шоколади цялата компания. Подносът беше от диамант. Погледна ги с критика достатъчно остра за да раздели атома: "Органични съединения. Мазнини, аминокиселини... Какви са тия химии? За какво са ми тези бъркочи, тези... мешаници?!" и храната беше разтопена. След кратка пауза, диамантът също. iNewton извади една епруветка с фермиони - както и една по-малка пълна догоре с чисти фотони, защото всяко ястие на крак е по-вкусно с малко бозони.
iNewton се позабавлява и сега се чудеше какво да прави. В крайна сметка беше решил да търси информация за Господ. Как да я намери? - разпозна този въпрос като оптимизационен проблем, затова го описа като максимум на линейна система от частични диференциални уравнения и я сложи в R (защото не знаеше по-готин софтуер). Не знам какъв отговор получи, но си облече расото и изчезна някъде във векторното пространство. Остави и прощална бележка, обаче изглеждаше нечетима, защото беше енкриптирана с Цезаров шифър, а резултата беше на латински - добре че един от нас разбираше латински, казваше се Гугъл Транслейт. Оказа се проста шега от ония с Иванчо и Марийка. Явно мислеше, че я беше превърнал в интелектуална шега.
"DREAMWALKER" - чух студен шепот и се обърнах, но нямаше никой около мен. Духът на dreamwalker витаеше из Кофата необичайно дълго време след напускането ѝ завинаги, което беше преди около половин година. dreamwalker беше фантом от неизвестен пол, име и снимка, но въпреки това някак беше успяла да привлече доста мъжко внимание (Indistinct изглежда имаше същото свойство). Веднъж докато още посещаваше Кофата я питах как го постига и тя каза, че не знае. Насекомите шепнеха името, както и някои от хората. Говореше се, че самата тя още влиза тук под друг псевдоним, неспособна да преглътне срама от това, че се е върнала. Не бих бил изненадан, защото всеки се връща тук рано или късно. Съответно всеки потребител с по-малко мнения и с наченки на психопатия беше подозиран за псевдоним на dreamwalker.
Като споменах Indistinct: сетих се, че не я бях покрил перфектно в миналите две части, можеше доста по-добре, но вече изписах много думи за нея и не мисля да поправя това, като пиша още повече думиПросто не мога да я възприема достатъчно добре, за да съм изцяло доволен от резултата.
Легиона от фейкове беше избрал divergent и deitona22 за мис и мистър форум 2016. divergent за малко да си изгуби титлата от АгентГлазура, което ми напомни, че в днешни времена жените с пениси имат много почитатели. Двамата си уреждаха сватба и имаха точна дата в август. Не знаех какво конкретно щеше да се случи на тази дата, но май имаше някакъв план. В момента се возеха в бронирана колесница с шипове на колелата и отгоре deitona22 викаше авторската си песен Nothing Else Matters (както се казва, когато deitona22 ти кавърне песента, вече не е твоя песен). За барабанист бяха наели pe6oskeiborda, който барабанеше по дървено бюро с ръцете си и зяпаше деколтето на divergent.
След сватбата имаше цял рояк мухи, и то от тези тукашните, които като ги удариш пак стават.
Благодаря на Indistinct, която допринесе за идеите в историята. Без нея някои части нямаше да са толкова добри.
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga
Problem otdavna ima ama nikoi ne go reshava .. - http://www.teenproblem.net/forum/sho...4#post11472874
Не частични, частни, невежа!
Tup tup ima rabota za men pak ... http://www.teenproblem.net/forum/sho...9#post11472819
Надявам се това да не е покана за тройка![]()
Ще се опитам да те включа малко по-изчерпателно в следваща част, ще видим как се получи.
На този етап имам само около 4 оставащи теми в списъка, въпреки че може и да порасне малко. След 1-2 части ще съм покрил почти всички активни в Кофата! :Д
Последно редактирано от StringTheoryPracticist : 07-05-2016 на 21:53
ima edna duma koqto nikoga ne kazvam i tq e nemoga