De superbia

[ReinhardHeydrich]

Религията е съществувала дълго преди нас и ще продължи да съществува след нас. И това поради една причина - човекът е същество, което търси смисъл. И какъв по-добър начин е да намериш този смисъл, освен чрез своя собствен Творец?

Съветвам те да провериш значението на думата егрегор. Надявам се това малко да ти поясни същността на религията и бог, и евентуално защо религията нито е съществувала преди нас, нито ще съществува след нас. Виж, това може да се каже за Бог, ако приемем че той съществува, но за религията - изключено. Това е все едно да кажеш че ще има държава след като хората изчезнат, или че е имало преди тях. Сравнението е доста точно, и за държава и за религия, трябва да има хора, които да вярват в нея, защото именно вярата ги прави реални (доколкото това е подходяща дума). Ако от утре изведнъж всеки спре да вярва в държавата, тази страна ще се разпадне мигновенно (всъщност това е и причината да се разпада, но това е друга тема). Ако от утре всеки спре да ходи на работа, да плаща данъци, да спазва законите, да гледа новини и изобщо като цяло спре да се идентифицира като гражданин и българин, цялата държава изведнъж става както сърбите казват "врата у поле". Тоест всичко това, макар и институционализирано и автоматизирано, не може да съществува без отделните единици, които именно са основния двигател на целия този егрегор наречен държава. Същото е и с религията - ако от утре изчезнат всички религиозни хора, няма да има Бог, защото няма да има никой, които да му придава(и вярва) в качествата му на Бог. Всеки егрегор е сумиран образ от личната вяра и енергия, вложена от всеки индивид. Ако изчезнат всички религиозни хора, егрегорът бог няма да изчезне, но ще се трансформира изцяло, защото хората които ще останат, ще смятат Бог за просто литературен или митологичен персонаж и това ще е осредненото виждане за Бог. Но ако изчезнат всички хора, религията също ще изчезне. Примера е най-общо валиден с колективното съзнание, понеже религията и останалите егрегори са проявления на колективното съзнание (респективно несъзнание). Но ако изчезне индивидуалното съзнание, тоест ако изчезнат всички хора, тогава колективното съзнание няма как да съществува, нали? Просто едното е предпоставка и основа на другото.

Колкото до причината за религията, не мисля че нещата опират толкова до търсене на смисъл, това е вторично. Търсене има там където има необходимост. Въпросът е, защо на човек изобщо му е необходим смисъл? Необходимостта от своя страна намеква липса. Тоест основния въпрос е, защо на човек му липсва смисъл? Ето защо смятам че основната причина за религията е не търсенето на смисъл, колкото търсенето на нещо, което да противодейства на вече осъзнатото безсмислие и оттук произтичат липсата, необходимостта и съответно търсенето на смисъл, но за това ще пиша по-надолу...

Възпитание и етика?
Етика - това е "теория" за морала. А какво е моралът - синоним на доброта и правота. И какво е златното правило на този така уважаван морал? "Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него."
Но какво обяснявам, ти знаеш това. Ако се разровиш, ще забележиш, че това правило присъства във всяка една от световните религии.

Тука правиш една логическа грешка - това за златното правило на морала е така, но ти твърдиш че понеже то присъства във всяка една религия, то следователно това правило е присъщо изключително и само на религията и не може да същестува без религия. Тоест един вид слагаш каруцата пред коня. Всъщност това правило е много по-старо от която и да е религия и може да съществува съвсем отделно. И всъщност го прави, за което свидетелстват огромното количество атеисти, които го спазват. Ако беше иначе, всички атеисти и агностици щяха да тичат по улиците, да крадат, убиват и т.н.

Както Достоевски е казал "Ако Бог не съществува, тогава всичко е позволено." Ако няма Бог, раждането ни,цялото ни съществуване и смъртта ни биха били безсмислени. Животът ни не би имал повече смисъл от този на морско свинче.

И ето тука стигаш до същината на нещата - Бог и религията не са създадени в следствие на търсене на смисъл, а повече заради страха от осъзнаване, че няма смисъл. Религията идва тъкмо от това фундаментално желание и убеждение, че нещата непременно трябва да имат смисъл, цел, крайна дестинация и финално решение, особено когато целия свят около нас постоянно ни подсказва обратното - че няма смисъл и че нищо няма решение или край. Тази идея за края е толкова основополагаща, че надхвърля религията и на практика има проявление във всяка една сфера от индивидуалния и социалния живот на хората. Накратко дефинирано, "идеята за края" е една далечна точка в мисловно проектираното бъдеще, където спасението от хаоса е постигнато, в каквато и да е форма - щастие, удовлетворение, освобождение, някаква форма на завършеност и цялостност. Не знам дали си забелязала, но тези стремежи и психични явления са еднакво валидни за всякакви хора, и религиозни и атеисти. Индивидуалния аспект на тази идея са мечтите. Всеки има някакви мечти - един проектира своето удовлетворение в това да притежава нова и бърза кола, друг мечтае да бъде обичан, трети бленува за смисъл, но естествено всичко това са мечти и постигането им никога не променя нищо. Ти може да спечелиш един милион долара, но това няма да промени нищо освен обкръжението ти. Дефакто ти ще продължиш да действаш по същите условно-рефлексни модели на поведение. . Не случайно английската дума за мечта е 'dream', което също означава и "сън'. Процесът на вярване, който е в основата на идеята за край, проектиран в бъдещето, е много подобен на процеса на сънуване. Сънуващия се пренастройва да вижда нещата така, че те да отговарят на изискванията и целите на съня. По същия начин мечтите пренастройват мечтаещия да вижда решение в това мечтата му да стане реалност.
Но същата "идея за край' стои и в колективните процеси, като идеологиите. Ето примерно комунистите се смята, че са избили над 60 млн. души с идеята комунизма да достигне своя край и да настъпи мир и щастие в целия свят. За християнската идея за край и финално решение няма смисъл дори да пояснявам - тя е толкова очевидна. Като човек изучаващ философия, мога спокойно да твърдя, че същата идея съм откривал и в страшно много, кажи речи повечето, философски концепции от различни култури, епохи и школи на мислене.
Всичко това иде да покаже че религията е не само създадена от хора за хора, но и не може да съществува без хора, също както държавите, народите, законите, политиката, морала, вярата и пр... Всичкото е човешко, твърде човешко, както би казал един философ.