Защо са толкова дълбоко вкоренени в нас тая мнителност и враждебност към всичко непознато, различно и чуждо? Тоя робски комплекс на страдалчество и оплаквачество. Нихилизмът, себедискредитирането, самоизолацията. Убеждението, че сме били, и винаги ще бъдем, играчка в ръцете на "Великите сили". Мъглявата ни представа за национална идентичност. Почти пълната липса на национален идеал-мечта. Тоталният ни бунт към държавността. Прословутият и мазохистичен до степен на самонанасяно отново и отново проклятие песимизъм относно съдбата ни като народ. И поради всичко това, ето ни - ту жертви на креслив заради комплексите си национализъм, издигащи атеистичната си (и не само) патерица да халосаме различните от нас по главите, ту отдадени на доларово/евро-печелбарство в странство и на безотечествен космополитизъм.

Езичество от дивашки тип, само наметнато с робата на православието, възседнато от една безскрупулна и алчна олигархия, почти са превърнали България в оглозган от техните челюсти труп.

Катастрофата е толкова всенародна, искам да кажа, че не можем наивно да очакваме само политиците ни, банкерите ни, бизнесмените ни да я оправят.

Нито корумпираният до голяма степен от тях и затънал в собствената си поквара наш „културен елит“.

„Може ли слепец слепеца да води?“ - би ни попитал отново Исус.

Отговорът, според мен, е тук: http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici...n-a-sy.1464064