привет.

С всеки изминал ден вече напълно се отчайвам от живота си, нищо не ми носи радост..

на 20г съм момче от Село съм.. Учил съм в града и в момента там работя г.д. изкарвам по някой лев, що годе.. Но нищо не ми носи радост, каквото и да направя направо се отчайвам...

След тъпото даскало изгубих всичките си приятели, забравихме се, някой спряха да ми говорят, подминаваме се като Пътни знаци... Пиша, звъня, винаги отговарям като видя някой познат, но до там...

Все едно не съществувам разбирате ли.. с никого не мога да обеля 2 думи, ходя спортувам и там ме избягват, хора с които съм излизал вече не ме познават или ако отговорят, по думите и действията им се разбира че не желаят комуникация с мен..

с Момиче не съм си отговарял от 2 години, буквално.. всеки ме гледа все едно съм Извънземен, ако не поздравя някой, то той ще ме подмине.. пробвах с фБ да чатя с някого и там пълна тишина никой не желае да пише

Намирах утеха в Спорта и понякога в някоя онлай игра и това вече ме изнервя отколкото да отпуска..

За тази година нито един познат,приятел, момиче не ми писа ей така просто да каже ЗДР, как си?..на колко много хора съм писал и се опитвам все още, но никой нищо не отоговаря..

Не знам какво да правя, скоро ставам на 21г, а без близък човек до себе си и хора с които да общувам съм в задънена улица...

Кажете какво да направя, Да Емигирам? Работата ми е що годе добра и така да я оставя ще просто жалко..

Но нз трябва някаква промяна,но не знам каква...

Исках да напиша тази тъжна история с цел да ми олекне малко,но и това не става, всеки съвет би бил добре дошъл.