Слабо... като за 15-годишни полезни съвети, но от богатият опит на авторката следваше да се получат доста по-адекватни изводи. Много празни приказки, много меркантилност, неадекватни примери. Човешките взаимовръзки всъщност са много по-прости, отколкото ги описваш, преценката е много по-съществено нещо от някакви схематични модели на поведение. Преценката се изгражда с опит, пречупен през множество емоции и време, справяне с болката, осъзнаване на грешки и правилни изводи.

Моите разбирания за връзките между хората са, че те не трябва да бъдат подвластни на тенденции и клишета. На сила нищо не става, поне нищо хубаво, ако се получи е до време (не много при това).
Изводите са правилни, пътят до тях е твърде грешен.

Ако допуснем, че визуално и метафизично ме привличаш, аз теб - също, с какво ще ми задържиш интересът? 10 минути лексиконски въпроси, ако те оставя ти да водиш посоката на разговора, 10 минути ще говорим за мечтите ти, чудно, обичам, когато хората говорят за мечтите си, има страст в това, ама къде ще бъде пресечната точка с мен? Ако си свикнала да общуваш с хората в комфортната си зона, което е доста нормално, логичното е аз да се опитам да те изкарам от там и да те провокирам... и тук пътищата ни се разделят? Аз знам как да провокирам интерес към себе си. Как? Държа се естествено, не ми пука от "провал" (?!), нямам цел спрямо теб, останалото ще го направи природата ми...
Как ще реагираш, когато нищо от това, което си имала като очакване за комуникация не е дори близко. Роклята, която ти подчертава извивките, сладката усмивка и погледа ще породят желание в мен, не съм наивник, наясно съм с това, но как ще ми задържиш интереса, ще се примириш ли и задоволиш ли с това да си легнем и "до някога си, евентуално"...