Депресия. Паническо разтройство. Ад или по-лошо?

[hopeless06044]

Здравейте от много време обмислям да пусна темата и май сега съм готова. Аз съм момиче на 16г. След някой неприятни случки в училище се сринах. Спрях да излизам, да контактувам с приятели, да ям, наруших си съня, започнах да треперя, постоянно плачех и отказвах всичко, също така усещах тежест и болка в гърдите. Родителите ми много се притесниха за мен аз също. Много лекари обиколихме не ми се обяснява и накрая се насочихме към детски психиятър в София. Диагноза- Депресия. Отначалото бях мн. Обнадеждена, че ще се справя и че няма да се откажа каквото и да става. Изписаха ми Ципралекс започнах да го пия по схема и също така пих и Атаракс за сън отначалото. Лека по лека за няколко седмици започнах да се подобрявам и пак започнах да се чувствам малко по-малко себе си. Но уви в един прекрасен момент получих паник атака беше ужасно ако щете ми вярвайте но за една седмица ми се събират общо 8часа сън има и още няколко дни след атаката припаднах на плочките в коридора. Разбих си брадата и си натъртих челюстта също така си идбих няколко зъба. Посъветваха ни да потърсим второ мнение. Така и направихме. Второто мнение потвърди депресията и ми намали дозата на Ципралекса защото може и от това да съм припаднала и ми изписа и Ксанакс и ми спря Атаракса който може да е причинил треперенето ми и части от атаката. Нищо не разбрахте нали има и още почакайте! Започнах да пия и двете хапчета по определена схема и мина и това и пак започнах да правя всичко както преди даже и повече бях много добре и бях супер върнах се към предишния си живот обаче точно за 2 седмици беше това и пак се сринах пак надолу пак напрежение, страх и отказване на всичко. Нз просто как да ви то обясня но за 3 месеца почти свалих 4-5 кг. 2 седмици съм добре/2 не съм. През 2 седмици съм горе и долу от върха към дъното за секунди. Вече не се издържа. Не мога повече така. Изчезвам за по 2 седмица спирам контактите си с всички. Никой не търся никой не искам да ме вижда така. Спирам да ям. Ям на сила. Спя по малко. Сутрин ставам с плач. Много ми е трудно да се концентрирам. Обожавах да чета книги преди а сега от месец не съм и докосвала просто, защото не мога да се концентрирам. Когато съм в тези моменти се губя пред всички много ми е трудно да лъжа приятелите си къде съл била какво е станало с брадата ми и дащо съм отслабнала толкова. Когато съм "добре" искам да направя всичко и понякога прекалявам. Ставам много лесно раздразнителна скарах се с 2-3 приятелки. Говоря и правя нещата на момента без да мисля. Ръся прастотий и после трябва да се извинявам. Вчера пак бях при лекаря обясних му за това със "2те седмици" както го наричам. И той каза че явно няма подобрение и че също така имам паническо разтройство и в следствие на това и депресия и двете и ми увеличи хапчетата прави нови схеми и ми изписа още едно лекарство. Днес цял ден споря с наще че не искам да пия само хапчета. Разбирате ли колко е трудно да се живее така. Малка съм за Антидепресанти. Малка съм за всичко това. Сега са годините в които трябва да се забавлявам и да си живея живота като всеки нормален тийнейджър. Всичко това ме смазва. Знам че ако спря изведнъж хапчетата може да стана по зле. Но вече не издържам така. Започвам да мисля за самоубийство. Решение ли е това? Какво да правя. Моля помогнете ми..