Към 9ч.най неочаквано от североизток се появяват четири табора начело с Вейсел паша и няколкостотин черкези. Използвайки за прикритие гъстата гора, таборите се доближават във верига до позицията на,,Кръглата батарея’’ и откриват залпов огън,а черкезите се насочват към тилната височина.Създава се изключително критична обстановка. Благодарение на инициативата на двама млади офицери командири на роти от Брянски полк капитаните Кончиелов и Шней, положението е спасено.Без да чакат нареждане или заповед те повеждат своите около 450 бойци от района на,,Кръглата батарея”в решителна контраатака и отхвърлят противника.Така е ликвидирана реалната опасност от овладяване на батареята и сериозно разстройване на отбраната. И тук до обед са отбити няколко атаки на таборите на Вейсел паша.
От юг основната част от отряда на Салих паша не атакува,а непрекъснато води огън от място.Отделни низами, използвайки гънките на месността се доближават до предния край на отбраната и нанасят чувствителни загуби, особено на команден офицерски състав.В резултат на упоритата отбрана на руси и българи на умелото командване от ген.Столетов ,командирите на позиции ,своевременното използване на резервите до обед атаките на всички турски колони са отразени.Въпреки това положението на защитниците на прохода става все по тежко.Вече трето денонощие те водят бой под палещото августовско слънце, измъчвани от страшна жажда и оскъдна храна. Няколко оръдия и по голяма част от пушките на опълченците излизат от строя. На привършване са боеприпасите и резервите.Тук,ще спра за малко разказа си за боевете на прохода и ще отидем при ген.Радецки и стрелковата бригада,които в предишния разказ оставихме в полунощ на 10/11 август в Габрово. По това време пристига на Шипченската позиция адютанта на корпусния командир, капитан Малцев, да доложи на генерал Столетов,че помощта е близо и да се запознае ситуацията.Съобщението за близостта на резерва мобилизира руси и българи да се бият до пристигането и. Добре,че това което прави Сюлейман паша на 11.08. не е извършено на 9 или 10 август,когато резервите са на десетки километри от прохода .Със сигурност той е щял да бъде превзет.
След обед най голяма активност проявява усилената лява колона на Расим паша.Гъстите редици, около десет табора атакуват фронтално Волинската височина.

Съотношението на силите е близо 5000 турци срещу 500 бойци от брянски полк 10:1.И на другите участъци врагът е няколко пъти по многоброен но не чак толкова.Турците се хвърлят на щурм за овладяване на двата фланга на височината и положението на защитниците става крайно критично. Ротите оредяват войник от войник на 20-25крачки. Майор Базилевич иска помощ от полковник Липински но резерви вече няма. Известен за положението на Волинската, височина граф Толстой изпраща от Предната позиция една рота от неговия резерв.Към 14 часа се очертават като ,,най горещи’’ точки на отбраната най уязвимите и места двата фланга на Главната позиция и тилът. Генерал Столетов ,правилно оценява създалата се обстановка и към 15ч. започва да снема части от незастрашената и вяло атакувана Предна позиция и да ги насочва към споменатите точки. До този момент той получава две известия,че резервите идват.Поради огромната умора и известието ,че турците на 10 август не са водили активни бойни действия, генерал Радецки дава отдих на стрелковата бригада и тръгва с нея от Габрово към прохода около 11часа. На 2-ра бригада от резерва е разпоредено във втори ешелон да тръгне към 17часа.Към 16ч. командирът на Предната позиция полковник Толстой изпраща две роти начело с командира на 1-ва опълченска дружина подп. Константин Кесяков за усилване на тилната позиция и помощ на планинската батарея на капитан Константинов на Узункуш.Ротите начело със Самарското знаме тръгват в бърз марш под ураганния кръстосан огън на противника.

Въпреки,че използват гънките на месността ,загубват почти една трета от състава си но пристигат навреме за да помогнат за отразяване атаките на Вейсел паша срещу тила на Шипченската позиция.Граф Толстой след като се убеждава,че таборите на Салих и Реджеб паша не дават признаци за нови атаки на Предната позиция, предава нейното командване на майор Пьотр Тимофеевич Редкин командир на 4-та опълченска дружина и начело на две роти брянци заминава в помощ на полковник Липински на десния фланг на Главната позиция. Към 16ч. защитниците на Волинската височина съвсем оредяват,загиват и почти всички офицери и не са в състояние да удържат позицията си .По указание на полковник Липински те се оттеглят в ред една част към седлото на превала,а друга към Централната и Кръгла батареи. Таборите на Расим паша се втурват напред към опразнената позиция но прикриващите оттеглянето ги посрещат със залпов огън и те се завръщат на изходно положение.Майор Редкин наблюдавайки от вр.Свети Никола оттеглянето им изпраща на помощ последния резерв на Предната позиция една рота от 4-та опълченска дружина.Около 17 часа групировката на силите на Шипченската позиция е следната: два батальона са на Предната позиция,а останалите девет заедно с петте опълченски дружини се разполагат от двете страни на шосето в продължение на 1,5 км.Противниковите над 40 табора обхващат позицията от всички страни без север като в огнена подкова,готова всеки момент да се затвори и да отреже пътя за Габрово.Около 18 часа настъпва кризисен момент като движението на подкрепления от вр.,,Свети Никола’’към тила заедно с бойните знамена на голям брой ранени към медицинския пункт на превала се взема като нареждане за отстъпление. Поради това част от бойците оставят позициите и тръгват към тила,извадени са затворите на оръдията на Кръглата батарея.В този решителен момент група офицери начело с полковник Липински спират отстъпващите и ги връщат в окопите.Затворите на оръдията отново са поставени и заредени с последните боеприпаси. Със залпове картечен огън те временно спират таборите на Расим.паша.В този момент куршум поразява в челото подполковник Бенецки командир на Кръглата батарея.На Централната батарея, щабскапитан Поликарпов остава почти без артилеристи и сам зарежда оръдията. В този решителен момент майор Челяев командир на 3-та знамена опълченска дружина ,запява,,Шуми Марица” която се подхваща от опълченците. Постепенно огънят на защитниците заради липса на патрони съвсем оредява,започва се ръкопашен бой и ползване на камъни и дървета дори и тела на убити срещу атакуващите табори. Една след друга замлъкват и батареите. Викове,,Аллах’’!Аллах” огласяват от всички страни.Още едно малко усилие и прохода,ще падне.

В този момент дори и генерал Столетов намиращ се на своя команден пункт ,започва да си мисли,че всичко е загубено. Изведнъж след грохота на турските батареи ,смелият командир безпогрешно разпознава кресливият пукот на планинските оръдия на капитан Константинов намиращи се отзад на тилната височина. Той разбира,че помощта най сетне е дошла.

Какво се е случило.По двама на кон на тилната позиция при оръдията на тилната батарея разположени направо на шосето, пристигат 205 стрелци носейки със себе си няколко сандъци снаряди. Те веднага се спешават и по равно атакуват таборите на Расим и Вейсел паша,които всеки момент са щели да се съединят и отрежат пътя за Габрово.

След около половин час заедно с цялата 4-та стрелкова бригада и две планински оръдия и боеприпаси пристига генерал Радецки.Проходът е спасен.
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща
спомня тоз ден бурен,шуми и препраща,
славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от век на век.
След спасяването на Шипченския проход е преустановена стратегическата инициатива на турската армия. Руското командване, насочва цялото си внимание към превземането на Плевен.Въпреки третата неуспешна атака в средата на септември с назначаването на генерал Едуард Тотлебен и пристигането от Санкт Петербург на елитни гренадирски дивизии и голямокалибрена артилерия на 10.12.Плевен е освободен ,а след това генерал Гурко освобождава и София.
В заключение няколко думи за Сюлейман паша и генерал Столетов.Сюлейман паша е назначен за командващ турската армия но след края на войната е съден от военен съд и обявен за главен виновник за неуспешния изход на войната за Турция.Той е разжалван и умира в заточение.
Генерал Столетов продължава блестящата си военна кариера.По повод на 25 години от Освободителната война той е поканен за тържествата и пристига с кораб от Русия.На пристанището във Варна му е устроено голямо посрещане от жителите на града и много опълченци. Когато му рецитират стихове от ,,Опълченците на Шипка на народния поет Иван Вазов: ,,И тогава Столетов наший генерал ревна гороломно,,млади опълченци венчайте България…. Старият воин усмихнат казва :Аз бях тих човек и не си спомням да съм говорил толкова гръмогласно. Почива на 7-ми юни 1912г. в Царское село .По негово завещание тленните му останки са погребани в родния му град Владимир на около 500км.източно от Москва.На скромната тъжна процесия присъстват и няколко опълченци ,които на червена възглавничка носят медалите,ордените и наградите на любимият си командир, направил много за Свободата на България. И сега в старото Владимировско гробище до малката черквица се намира скромен паметник от черен мрамор със следния надпис:
Генерал от инфантерията Николай Григориевич Столетов
1ноември1835 - 7юни 1912г. герой от Шипка!