Първоначално написано от
Дюранг
Винаги съм бил на мнението, че историята в частност трябва да се изучава заедно с литературата, философията и теологията от този период, но това е единствено, ако искаш да задълбаеш знанията си отвъд училищните рамки.
Отвъд малките и дребни подробности, които остават неизследвани от ученика, но все така изисквани от учителя, глупава работа.
Най-вече мога да ти помогна в областта на философията, литературата и историята, но с презумпцията, че този метод е общовалиден и наистина ефективен що става въпрос за уроци и оценки, а не живущо и реално знание разтекло се в ума, едва ли ще съм ти полезен.
Когато уча, често държа вид интернет търсачка подръка, понякога слушам класическа музика, която единствено не затормозява мисълта ми, съсредоточавам се във визуалното, ако е налично такова, по история разглеждам карти от дадения период(Това е изключително важно и полезно, тъй като съм забелязал, че много хора прескачат информацията от тип в кой край на Европа се намира Константинопол, или къде е Дунав спрямо Унгария).
По философските науки често отделям внимание на биографията на дадените автори, гледам най-различни филми, също четенето определено помага същевременно и в логиката, етиката, литературата и всичко що може да се представи като философско.
Отвъд нужния ентусиазъм, за да покориш тези науки и да ги приложиш като академични, а не просто ученически, най-вече записвай ключовите думи и изрази, преразказвай уроците си на глас, записвай заглавията на точките в урока и ги използвай като пътепис за мисълта, много важно е също да не се напрягаш излишно. Учи постепенно, не наведнъж, на мен лично ми помага идеята, че знанието преспи ли една нощ то омеква и без усилие се спогажда с нормалния поток на мисълта.