Ива, всеки си има граници на общуване. На мен допустимо ми е да се заговоря с продавача/ката в кварталния магазин, оттам насетне всеки дръзнал да се заговори с мен без да ми е познат, да ми подава флаерче, да пита за посока/място и да иска помощ в критичен момент, се третира като потенциално опасен. Не веднага рецидивист-убиец на момичета в парка, но потенциално опасен. Ако не такъв, то казах другите възможности какви са за мен. Рядко ми се случва да се заговоря наистина с някого непознат и обикновено става въпрос за бабичка/дядо по пейките, щото те си търсят да си чешат езиците, а аз изчезвам възможно най-бързо. Не щото непременно ме е страх, а защото не ми се говори и нямам какво да кажа на непознат, не се чувствам комфортно.

Извън темата: А още по-крийпи е някой да те е засякъл някъде на живо и да ти набара фейсбука, за да ти досажда. „Ама ти ли беше на 38ми септември 1865та в 25 часа и 65 минути на еди коя си спирка със синя тениска?!?!?!?!?!“ Ай да не, а?! При тва даже не съм кой знае колко атрактивна чак...