Стига с това междуполово разделение, има и жени саможивци.

Като изключим, че в темите си обичаш да тровиш дъщерите човешки...ммм донякъде се съгласявам с една малка част, авторе (и задрасквам половия фактор, пък ти затова мрънкаш в повече от половината пост).
Въпроса е, че не говориш за обич точно, това и сам го знаеш. Така де, сега без "гадже" (не съм и фен на думата), човек е за никъде все едно. Да си нямаш половинка не е "модерно" и нормално, особено ако си млад. Идеята е, че маса хора са най-вече във ВРЪЗКА защото така ТРЯБВА, това е възприетия модел за съществуване - по двойки, и съответно ако не си, си назад от останалите, нещо не ти е наред физически или ментално и т.н. При много двойки може да се каже, че обич липсва и никога не е имало, така че за какво обичане и в последствие слабост се говори...така де, работим по връзка модел. Все тая. Иначе казах много двойки, не казах всички, сега да не скочи някой. Има си и двойки, които си се обичат, заедно са без да парадират насам натам с връзката си. Работата е до хората, ценностите и морала им. Просто тези със свестни такива са по-малко, не е чак такова тото каквото го изкара, но добре, за бяла врана да кажем, че си е тото.
Да си сам не е точно смелост (недей, че смелостта по-често е пропорционална на глупост). Въпрос на избор, приоритети и собствена история е, има си своите плюсове и минуси. Вярно, че хората наоколо мрънкат, но в някакъв момент спира да ти пука така или иначе. Само трябва да се внимава с непукизма, като си на границата и от други неща ще спре да ти пука и става лошо...Човекът се води социално създание, хората се опират един на друг. При някои е обратното, сами се справят, не обичат да са длъжни, на който и да е, точно хората ги изморяват и им се пречкат. Е, да си сам, не че не е изморително. Саможивците не, че не обичат, просто по-трудно се намира някой със същата идея за лично пространство (плюс други фоктори...и то стана много

) Важното е да си намериш човек, при който да можеш да се скриеш от другите, някой, който не ти налива вина, разни длъжности и спирачки - човек, с който да си заедно, но и да си отделна личност. А това тъмно и светло, което го обсъждате, не задълбах да го чета, но - на светло виждаме всички, в тъмното е по-интересно, там се познаваме хората, точно в тъмното най-много трябва да се влюби човек...стига да бродите в един мрак.
Сори, поста ми е като на автора - много дрънкане, малко казано. Не, нямам идея за обида, обхватните мнения стават хаотични... Авторе, един личен въпрос - братя и сестри имаш ли? Не ти правя психологически профил, спокойно.
