Художествена гимнастика

[Lin12]

Здравейте! Момиче на 16 години съм и се чувствам като в клетка. Причината е, че мечтата ми е да се занимавам с художествена гимнастика, но няма как да стане. Тренирах във Варна от 5 до 12 годишна възраст. Гимнастиката е това, от което разбирам и това, което ми се отдава истински. Още когато влязах в залата разбрах, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Треньорката ми казваше, че имам невероятна техника и игра с уреда и ми обеща, че ако продължавам да тренирам, наред с таланта ще дойдат и големи успехи. Проблемът е там, че нашите прецениха, че това е загуба на време и трябва да се съсредоточа върху ученето. Даже ми избраха и специалност, в която те смятат, че " има хляб " и така ме отписаха. Аз и треньорката ми направихме всичко възможно да остана, но не успяхме да се справим с тях. Не ме разбирайте погрешно- знам, че трябва да уча, а и все пак дипломата ми винаги е била силна.. Не го разбирам. До ден днешен ( 11 клас съм), не се чувствам на място. Специалността не ми харесва, а и се чувствам смазана, защото няма никакъв шанс да се върна в залата и да наваксам пропуснатите години.. Моля за съвет, как да се чувствам значима?

[baby_baby]

Първо завърши ученето и тогава се занимавай с гимнастиката или изчакай да станеш на 18 и тогава ти сама да си прецениш какво искаш да правиш но според мен е най-добре първо да изучиш и тогава

[sevdalina]

Ако изчака до 18, може да е твърде късно, защото с художествена гимназия почват да се занимават от много малки и продължават до 23,24 години. Ако до тогава се развие достатъчно, има шанс след това да стане треньорка.