- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Какво ни очаква след смъртта?
„Книга на мъртвите“ е много добро предложение.
Култът към Сет съществува и в някои модерни среди, но като цяло остава под булото на цялото езотерично словоизлияние удавило мистиката.
Ако изобщо може да наречем тази мания по астрология и уика езотерика.
Смъртта се подразбира според живота, а той се разбира по множество начини.
Друг ориентир отвъд нихилистичното разбиране на света, единственото рационално впрочем, е да определиш какъв характер носи идеологията или вероизповеданието ти.
Дуализма определя живота като сблъсък на две начала, а пък египтяните, подобно на гърците, предават волята си на иманентността на множество сили.
Разумните, какъвто е бил и Буда, се обръщат към страданието като единственото метафизично начало, те не вярват в отвъдния свят и не оправдават делата си с него, по такъв начин определят целия си живот според единствено волята си да го преодолеят.
Все пак човек живее според смъртта си, аз избирам лагера на източните философи.
Катехизис в превод от гръцки значи наставление, поучение. Дава отговори на основните и важни въпроси, които са предмет на вяра и практика в християнството. Стремежът е те да са обяснени по разбираем и достъпен начин, без навлизане в подробности, богословски дебри и специфични термини. Накратко, катехизисът описва в Кого, в какво, защо и как вярваме и дава необходомият минимум от знания, необходими на християните, за да познават Бога и Неговата воля, както и основаната от Него Църква., Една от задачите на която е да преподава неизменно тези истини и да бъде онази майчина утроба, чрез която живеещите на земята да се родят за небето. Т.е. описва накратко в какво да вярваме и как да живеем във временния живот, за да наследим блаженството във Вечността, приготвена от Любящият Бог за тези, които са Го обикнали.
Непознаването на Катехизиса, означава липса на основни и цялостни знания за християнството. Означава, че човек поназнайва нещо оттук-оттам, както повечето неща не са му ясни, някои само си мисли, че са му ясни, а по останалите се заблуждава, ако въобще се е сетил да мисли за тях. И освен това няма критерии, по които да оценява истинността на възгледите си. Незапознатите с основните неща в катехизиса са духовно неграмотни и трябва да се потрудят, за да се образоват, въпреки че много от тях нелогично вярват, че за тези неща те са си родени научени. Правилната практика е, когато се кръщава възрастен човек, той първо да се запознае с основните положения в катехизиса, да бъде изпитан и чак тогава да бъде кръстен. Ако е дете, кръстникът поема отговорността, че детето ще научи истините на вярата, когато почне да разбира и може да ги научи и възприеме. Понеже това днес в България рядко се спазва, държим рекорда между другите православни народи както по % на некръстените, така и по % на кръстените, но неграмотни и непрактикуващи вярата хора. Отделно такива дето вярват, че "там има нещо" и изобретатели на свои си представи за нещото или споделящи чужди заблуди по въпроса. Мъка....
Последно редактирано от Pitancho : 09-30-2016 на 22:38
Ето пример за част от обяснението в Катехизиса на последния член от Символа на Вярата - " ... Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век. Амин."(който и СимволВеруюто не знае, трябва да почне от АзБуки-то и катехизисът ще му дойде множко за начало):
http://www.pravoslavieto.com/books/p...NaMurtvite.htm
Последно редактирано от Pitancho : 09-30-2016 на 23:08
Аз, ако си напиша мнението тук ще се сдърпаме за косите с повечето.
Тук всеки се "дърпа за косата" с другия.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
причинявате ли си зло, било то по духовен или др. път/начин, никой и нищо няма да ви спаси повече в следващите вечности, но пак ще страдате все така, така че от вас зависи, от онова, което правите сега (в тази вечност)
Какво имаш предвид под вечности? Не е ли вечността една, а именно Бог?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Защо вярвате?
Тъй като съм атеистично настроен, бих казал "най-вероятно не". Не вярвам в Библейската представа за Рая и Ада (макар днешната идея за Ада със всичките му кръгове и разнообразни наказания за грешниците да е вдъхновена най-вече от "Божествена комедия" на Алигиери). В известен смисъл тя е моделирана да накара хората да се придържат към религията и да живеят праведно, и няма нищо лошо в това, но именно факта, че християнския Ад и Рай са толкова човешки и границата между тях е толкова ясна ме кара да се съмнявам в тях. Освен това съм чувал теорията, от една стара моя учителка, че ако Вселената функционира по християнския модел и Ада и Рая са реални, то хората вече живеем в Ада, тъй като Господ гони Адам и Ева от Рая в пустошта извън него, която може да символизира Ада. Не мога да кажа дали това е вярно - не съм запознат толкова добре с Библията.
Един от най-добрите цитати, които съм чел в живота ми, принадлежи на Платон - "Животът е просто миг между две вечности". Това описва вижданията ми много добре. Може би има нещо преди и съответно след живота, някакво присъствие на душата или пък просто друга нейна, безтелесна форма. Склонен дори да подкрепя теорията за следващи животи, но с идеята, че спомените на душата се разрушават от мигрирането от тяло в тяло, като запазени остават само най-базовите инстинкти. Но не мога да приема идеята за ясно обусловено място, пристан и дом за мъртвите. Просто не ми се струва истинско.
ПС - В голяма степен дори вечността има край. Когато няма пространство, няма и време. Когато Вселената достигне до финалните етапи на живота си и рухне под тежестта и обема си, получената сингулярност ще бъде подобна на тази от преди Големия взрив. А тъй като няма да има материя, няма да има и време, съответно вечността ще достигне своя край, ако можем да наречем безбрежната бездна от време, която ни дели от този момент "вечност". Казвам го за протокола и не използвам "вечност" като религиозното понятие. Говоря от научна гледна точка.
Да, в голяма степен. Както казах, не съм запознат с Библията, но не отричам, че в нея има мъдрости, добре формулирани философски разсъждения, както и съвети за праведен живот, които са много полезни дори за невярващия. Дори Владимир Набоков е формулирал подобно разсъждение две хилядолетия по-късно - "Скалите се люлеят над бездната, а нашите инстинкти ни разкриват, че съществуването ни не е нищо повече от малка пукнатина, малък проблясък на светлина между две вечности от тъмнина" (съжалявам, ако превода не е добър, но това му изказване го няма на български и го преведох собственоръчно). Извода е, че хората стигат до едни и същи изводи, макар да ги делят хилядолетия, цели планини от време.
ПС - Като цяло бих се съгласил не толкова с идеята за Рай като чисто формулирано място, защото според мен тя се е появила след Исус, с хода на времето и развитието на вярата. Идеята за просто съществуване на праведните души близо до топлината и добротата на Господ би била много по-разбираема и лесна за вярване.
„Вярата започва там, където свършва мисълта“ - Сьорен Киркегор
Смъртта е обяснена рационално в днешно време, но пролуката е главоблъсканицата, която представлява светът без нас.
Юнг и още много психолози изказват мнението, че хората трудно разбират света отвъд собственото си присъствие.
Ако спасението е реално, то следва да бъде изтощително и тежко, а не капка сладост в чашата горчилка, това по-скоро е грехът, но въпреки това вярата се е превърнала в начин да отречем безсмислеността, нима това не затрива изначалната идея на избора?
Проблемът е, че идеята за възвишение е толкова приятна и проветрива, че на всеки ще му се угоди да повярва, тя е перверзна заради институциите, които са я превърнали в реклама.
Що се отнася до „Ад“, никой не е приемал кръговете адски като нещо реално или пък като провидение, това е модерна творба, която носи характер, дори сюжет.
Тъй като съм голям фен на книгата ще цитирам нещо, което всеки докоснал се до книжката трябва да запомни.
(То е аксиома, но въпреки това Данте адресира читателите си)
От песен девета.
„О вий, кои сте в мъдростта влибени,
под булото на моите песни
търсете скрита мисъл и значение!“
Самата книга е доста конфликтна, не е отговор на библейски въпроси, ами напротив, тя по-скоро сблъсква отколкото наставлява.
Как мога да накарам себе си да повярвам в Иисус Христос?