Виж, остави глупостите настрана.
Спомена "критично мислене", нали така?
Разликата, която ти изобщо не показваш по логичен или рационален начин ами просто зовеш "да си путка или не", е в това как гледаш на нещата.
Най-глупавото нещо, това впрочем трябва да го знае всеки един възрастен индивид, е да очакваш хората да споделят мнението ти по презумпцията, че инак са "боклуци" или пък ненормални, "кенефи" и прочие. Това му викаме синдром на месията.
Не случайно използвах думичката "фикционална", но това май ти прелетя над главицата.
Очакваш да ти надробя всичко като на малко дете, това ли за теб е аргументиране?
Според критичното мислене всичко априорно е индукционно, подобни умозаключения са изградени върху нестабилна основа и се ползват единствено, говоря разбира се за реторическо логическа аргументация, която се изучава в СУ и много други университети, за да отслабят или подсилят аргумента.
Когато представиш глупостите си на поднос ти си убеден в тях - това не е лошо, *но* това не означава, че те са от каквото и да е обективно значение, което реално, отвъд променливите в обкръжението ти, представя отговор на даден проблем.
Идва един момент, в който порастваш и разбираш, че всичко е предмет на тълкуване, съветите на хората прозират, в крайна сметка ще съжалиш за всичко.
Ти очакваш да приемем твоята идея за "достойнство" като аксиома, а това е именно логически фалш, софизъм, небивалица, нерационализъм.
Сега ще кажеш, че не чета между редовете и това в реториката се нарича argumentum ad hominem, което познай какво е...