Това не е перфекционизъм, мила, това е представата ти за нещата.
Отдаваш се на нещо, което запитваш в крайна сметка, а никой не може да ти даде съвет относно теб самата.
Аз съм попадал в подобно състояние, зова го клопката на перфекциониста, което пък мяза на твоето, липса на ентусиазъм поради чистото сравнение, това ни е и проблема, сравняваме себе си с други светини на науката, чувстваме се смачкани под геният им и животът се превръща в "Ад".
Не съм намерил лек, докато живееш според представите на хората и очакванията им - никога няма да ги постигнеш.
Учи - ще съжалиш, не учи - отново ще съжалиш, няма истина, няма отговор, пък ако намериш - сподели!
Чувстваме само според погнусата, която ни казва, че нещо не е наред, това е нормално. Когато ти хвърлят отговорите още преди да си задал въпросите е напълно нормално, стига да имаш малко акъл, да осъзнаеш абсурдността на живота.
И никой не е за обвиняване, според мен, всичко се стича до гнусната извратена природа на света, перфекционизмът е нещо извратено, аз го приемам именно като такова, приемам света като един абсурд изпълнен с глупави съвети и наставления от хора изпаднали в екстаза на нарцисизма.
Изпадни и ще съжалиш, измъчвай се и отново ще съжалиш.
Това е единственият ти пътеводител в живота, или поне в моя.