Бях наясно с това че съм нисък и слаб така нататък и аз се примирих. Преглътнах всичките си комплекси и си казах - не съм чак толкова зле. Но аз със/без комплексите винаги си вярвах че ще си намеря някакво момиче, винаги виждах поне малко надежда в цялата ситуация. Но вчера престанах да я виждам. Излязох с едни приятели и чак тогава разбрах колко ми е зле положението! Искаше ми се да разкажа много неща и да се включвам в разговорите им или забивах на всяка дума, или не можех да се изкажа правилно.... понеже прекарах 3 години без да общувам с връстниците си аз си знаех че това ще се случи. И точно сега когато започнах всичко на ново , намерих си приятели и почнах да общувам точно тогава ме изигра. Това е най-върховния от всичките комплекси които някога съм имал. Какво мислите? Бих писал много повече по темата , но нямам много време сега.