Чувствам се в безизходица

[Aurora21]

Имам и друга регистрация, но ми се иска да споделя напълно анонимно това, което ме мъчи.
Имам чувството, че напоследък нищо не върви и отвсякъде ме заливат проблеми и се чувствам много подтисната. Майка ми нещо не е добре, има проблем и всеки ден се споменава, но се инати да отиде на лекар и постоянно се тормозя, че може нещо по- сериозно да стане, крещим си, спорим, че трябва да се види това, но е много упорита и изобщо не осъзнава, че по този начин ме натоварва и притеснява адски много. Не съм човек, който си излива току така чувствата и мисли, че почти не ми пука, изобщо не се замисля, че се тормозя. Баща нямам и тя ми е семейството и ми е много мъчно, че така става.

Аз също напоследък не съм добре, нито физически, нито психически. Имам някои здравословни проблеми, които с времето ще отшумят или пък ще се задълбочат, но иначе се чувствам демотивирана. Дните ми минават и сякаш не знам кога кой ден е, нямам желание да чета, не ми се рисува, не мога да гледам филми дълго време. Излизай с приятели ще си кажете, но с повечето вече нямаме възможност за лични срещи, разделиха ни се пътищата и интересите с други. Имам един- двама човека, на които мога да разчитам и да разкажа всичко това неанонимно, но ни делят хиляди километри и не е същото като да се срещнеш с човека, да се погледате не в камера или да се посмеете или поплачете не по телефона, знаете как е. Другите, с които излизам от време на време не са ми толкова близки и имат коренно различен начин на мислене, ще си остане просто доставяне на информация за проблемите ми.

Единственото хубаво нещо, което мислех, че ми се е случило тази година- човекът до (с?) мен не желае близост. Знам, че си има проблеми и аз не се отнасям с пренебрежение към тях, опитвам се от месеци да го накарам да се почувства по- добре, но много ме боли, че така се получава. Всички, които ме познават знаят, че не обичам да си играя на полу- гаджета. И той го знае още от преди да се случи нещо и така да ме подведе в началото. Единственото, което има реален потенциал да ми е опора в момента, да ме изолира така, да ме праща да си пиша в уърд чувствата, а да не го занимавам него и да заявява, че не вижда проблем и всичко ще се оправи. Не живеем заедно и всеки път когато отида да преспя при него, си мисля как ще си легна до човек, който не иска „всичко“ със и от мен на практика, а само на думи. Убива ме това чувство да не си сам, а да си самотен. Но когато вече си влюбен, нещата не стоят така лесно.

Това е накратко (да, накратко! Чувствам хиляди неща и написаното е една малка част от тях) не знам какво да правя, за да се подобряват нещата и се притеснявам, че от толкова нерви ще се разболея от нещо по- сериозно и тогава вече ще е необратимо

[the_world_around_me]

Щом не я желае тази близост явно не го интересуваш - не си губи времето с този човек , колкото по-бързо го осъзнаеш толкова по-добре ще е за теб , защото колкото повече време минава ,раздялата се очаква да е по-трудна и болезнена (поне за теб). Иначе за другите неща.. На колко си ? Предполагам това са най-хубавите ти години , изживей си ги ! Намери си някакво странично занимание - спорт , рисуване , пеене и т.н ,някакви социални дейности дори (вярвай ми, помага) Опитай се да разведриш майка си по някакъв начин , прекарвай време с нея , правете нещо заедно. Сигурно има някаква ,поради която не иска да отиде на лекар , но според мен е по-добре да се разсеете малко от това.

[VinDiesel]

От прочетеното разбирам, че не говориш с майка си за нейния проблем. Според мен сте говорили твърде малко по темата.Бъди по-настоятелна и я заведи на лекар.
Относно твоя приятел, на него му е по-удобно, да те има само като секс партньорка...

Всеки има трудни периоди в живота, вдигаш глава и се бориш, това те изгражда като личност.

[heartsdesire]

Такива периоди, в които ти се стоварват много неща на куп имат всички хора, така че не се притеснявай, защото трудностите са нещо нормално, помагат ти да станеш по-силен и отговорен. Не приемай нещата толкова негативно, защото няма как да не ти се случват и хубави неща. Обръщай внимание на майка си, мисля, че това ще ѝ е по-ценно от това да я караш да ходи на лекар. Прекарай време с нея, накарай я да се разсее малко от това, сигурно ѝ е кофти (но няма да си признае). Излизай с тези приятели, които имат различно мислене. Излез, колкото да се поразсееш и ти, прави нещо весело, нещо отпускащо, ако трябва се запиши на йога или нещо подобно, не знам. Грижи се за себе си, важно е. Колкото до приятеля ти - тоя мухльо трябва да го оставиш. Колкото по-рано, толкова по-добре. Щом не си от типа полу-гаджета както казваш, не се задоволявай с по-малко. Знай си цената. Успех и бъди силна!