Кратка тема за размисъл.
Ситуацията:
Запознавате се с човек. С човек си допадате. С човек се чувствате добре, човек също се чувства добре с вас. Говорите си всеки ден, излизате често. Ставате близки с човек. Човек ви има доверие, вие също. Човек ви казва, че с вас се чувства спокоен и в сигурни ръце. Човек показва емоции към вас. Ревнува ви, сърди ви се за неща който би ви се сърдил, ако имате връзка, но вие нямате. Идва момент и решавате, че щом човек се държи така, то може би може да имате връзка. Човек ви казва, че няма да стане. Това е лимитът. Без човек да помисли по темата. Човек казва, че все повече и повече се свързвате, но за връзка...не става. Как така човек поставя границата, без да се замисли. Дори странични хора ви казват, че с човек имате връзка, допадате си. Само човек не вижда и не мисли по темата.

Не беше ли смисъла на връзката, човека срещу теб да те прави щастлив? Щом има някой който те прави щастлив, не е ли логично, да му дадеш шанс?