Така, до тук добре. Заключението ми не е по-различно. Тук идва следващото.

Човек твърди, че те уважава, цени те и т.н. Тогава защо човек те слага в тази графа? Тази графа звучи безобидна в главата на човек и хората като цяло който са поставили някой там. (умишлено не казвам жени, мъже, защото това не е проблем на пола, а на човека като цяло) Та, ако уважаваш някой, защо ще го поставиш там, във френдзоуна? Френдзоуна е мястото за човек, който ти харесва, но не достатъчно, чувстваш, че можеш и по-добре. Търсиш нещо по-добро, но държиш това ценно приятелство. Идва момент в който осъзнаваш, че не можеш да се справиш по-добре и си на път да останеш сам. Тогава можеш да се върнеш към онзи човек, който те чака да се сетиш. Сетил си се, взел си го и всички уж са щастливи. Или намираш нещо по-добро и тотално изоставяш човека.
Та, приятелството с противоположния пол и френдзоуна са две различни неща. Когато човекът ти е в зоната, ти все пак го държиш изкъсо, умишлено или не. Ревнуваш го, показваш му понякога повече, за да държиш интереса му. При приятелството сте надраснали това. Евентуално сте минали тази фаза, да излизате с ясната цел за нещо повече и сте установили, че няма да стане. И спокойно сте се върнали по старо му и никой вече не пречи на другия.

Причините да не излизаш с някой, общо взето са, че той не те привлича външно (дори не е причина, ще обясня и защо), че в момента се виждаш с друг или че просто не искаш връзка, а нещо ей така. За мен, логични са втората и третата, а първата до някаква степен. Да е пълен смотняк и да не можеш да си представиш да ви видят някъде заедно...ами добре, ама ако е такъв, то защо дружиш вообще с него? Ти винаги ще поставяш една граница по от далече, няма да допуснеш да се получат заблуди. Освен ако не търсиш някой да ти вдига самочувствието.

Та, ако уважаваш някой, ще му дадеш някоя от тези две причини или ще му дадеш шанс. Човек не знае как ще се случат нещата в една връзка. Държанието на всеки е едно с непознат, с познат, с приятел и с гадже. Няма как да знаеш какво ще е в последната ситуация, освен ако не си опитал. Когато ние се запознаваме с някой винаги го изкачваме нагоре из тези четири графи и спираме когато видим, че в дадена графа той не ни допада. Без да пробваш, не можеш да знаеш.

Ако уважаваш някой, приятно ти е с него, свързани сте по някакъв начин, и се появи желание в някой от двамата, то да дадеш шанс на това е най-логичното. Освен ако не излизаш с някой или не искаш връзка.


Давам тон на по-мащабно мислене по темата и размишляване като цяло. Моята ситуация е в тази графа, но има по различен привкус. Аз лично обърках нещата, като направих грешката да говоря за това под емоционален натиск от случила се ситуация. Всеки може да си представи подобна ситуация като подстави два изхода. В единия човекът насреща ти казва, че има чувства към теб. Което те стряска, нали? Защото човекът срещу теб, ти казва, че вече е развил някакви чувства и в главата ти излиза идеята, как той е тръгнал по път, който ти не си стигнала, а по който се върви ръка за ръка. На втория изход човекът от среща не ти казва, че има нещо, а че би искал да върви с теб по тази пътека. Тогава не се стряскаш от това, защото се поставя едно равно начало. И двамата тепърва ще се опознавате по друг начин. Шансовете да попаднете във връзка с този човек са доста различни, нали?

Та темата ми не е с цел да ме убедите какво се случва в моят случай, защото и не споделям какво точно се е случило, което би дало различен поглед на нещата. Искам всички да помислят по тази тема, защото не осъзнаваме как нараняваме хората и дори себе си, когато не даваме шанс да опитаме нещо ново и различно.