.

Виж резултатите на анкетата: Харесва ли ви сериала?

Гласували
12. Вие не можете да гласувате в тази анкета
  • Да, харесва ми.

    11 91,67%
  • Не, не ми харесва.

    1 8,33%
Резултати от 1 до 25 от общо 47

Threaded View

  1. #8
    Мега фен Аватара на Грозния
    Регистриран на
    May 2015
    Град
    София
    Мнения
    7 849
    Епизод 3 – „Революцията“

    Юнгблудз-ефенди тъкмо обяви края на поредния епизод от шоуто „Горещият стол“ и водещите и зрителите се приготвиха да се разотидат, когато от улицата пред сградата се зачуха странни крясъци и викове. Сякаш имаше огромна разярена тълпа. Няколко души погледнаха през прозорците.

    Всъщност „тълпата“ се състоеше от 10-ина човека, но вдигаше шум поне като за 100. Най-отпред се открояваха водачите ѝ- Иневтун-папаз (известен в църковните среди като Отец Иневтоний) и Ким-Чен-Двид (диктатор на западнала държава). Те както и тълпата бяха въоръжени с подръчни средства – северно-кореецът държеше модерен смартфон (китайско производство) и заплашваше да изпепели централата на „TURKproblem“ с термоядрена ракета, а Иневтун-папаз размахваше огромен кръст и заплашваше с анатема. Тълпата влезе в сградата и се заизкачва по етажите като крещеше:

    - Долу Юнгблудз!
    - Ос-тав-ка!
    - Спрете произвола на Юнгблудз!

    Юнгблудз нареди всички да останат по местата си и да заключат студиото отвътре, докато измислеше какво да предприеме. Тъкмо навреме, защото малко след това, тълпата започна да блъска по вратата.


    Няколко дни по-рано:

    Повечето хора сигурно си мислят, че е много яко да си диктатор, но в случая на Ким-Чен-Двид нещата не бяха така. За разлика от много други диктатори които се добираха до властта с кръв, жестокости или поне с избори, Ким-Чен-Двид стана диктатор по рождение. Но как можа да му се падне такава скапана държава?! Стуваше му се, че съдбата се ебава с него! Комунизмът по света започна да се разпада, докато той беше още в детската градина. Само Китай купуваше по милост клечките за зъби, които севернокорейският народ произвеждаше ръчно по 12 часа на ден. Как може да се завладее света по тоя начин?!

    На всичкото отгоре и в личния му живот нещата също не вървяха. Умираше от скука. Вече не можеше да „разклаща“ шведските масажистки, защото от наднорменото тегло трудно му ставаше, а и кръста го болеше от дископатията и шведките вече само го масажираха.

    Американските филми също му омръзнаха. Беше гледал всичко, седмици преди да ги пуснат по кината в пропадналия Запад.
    Хакерите му бяха севернокорейски тийнове наети от тайните служби. Даде им пълен достъп до интернет. Надяваше се да му набавят информация, как да направи атомна бомба, но те по цял ден теглеха филми и порно. Успяха да хакнат компютърните мрежи на големи продуцентски компании и Холивуд. Ким-Чен-Двид получи достъп и до домашното порно на знаменитостите, но не и планове за ядрено оръжие.

    „Една световна революция да вдигна и всичко ще се оправи!“ – мислеше си диктаторът, но разбираше, че сам няма да успее, затова търсеше съучастници. Трябваше му някой подъл и хитър интригант с мания за величие и започна да преглежда контактите в китайския си телефон.



    Кадафи и Саддам ги пречукаха преди няколко години, звънна на Асад, който му каза че е много зает в момента и не може, а Мугабе и Кастро му отговориха, че вече са много стари за такива работи. Прозвъня всичките си контакти и най-накрая стигна до последния –Иневтун-папаз.

    Иневтун-папаз имаше всички необходими качества за съучастник в световна революция. Беше алчен и склонен към интриги. Учеше физика и същевременно практикуваше и другата си професия на свещеник. Живееше в едно мазе в Студентски Град, което наричаше „тайна квартира“. За сексуалния живот на Иневтун-папаз се носеха всякакви легенди – че го прави с момичета, с момчета, с козички, с надуваеми играчки и какво ли още не. Никой не знаеше истината. Манията му за величие подхранваше болните му амбиции за власт и пари, като за тези неща беше готов на всичко!
    Точно този човек беше последната надежда на Ким-Чен-Двид.

    - Ало, Отец Иневтоний?
    - Да, чадо, аз съм. Само че вече станах Епископ Хипокрит, имай нужното уважение!
    - Не забравяй, че аз съм диктатор!
    Връзката прекъсна, отчето беше затворил. Той беше твърде горделив и себелюбив и не понасяше такова отношение, дори от някакъв си диктатор! Ким-Чен-Двид набра отново.
    - Ало Отец Инев… Епископ Хипокрит исках да кажа… трябва да поговорим по един много важен въпрос!
    - Да не си приел Христа и да искаш да се изповядаш чадо? А парички приготвил ли си?!
    Ким-Чен-Двид се сети, че ако поиска помощ, Иневтун-папаз ще му поиска пари, затова реши да представи нещата по друг начин:
    - Имам идея как да спечелим много пари и да завладеем света… евентуално… Искаш ли да участваш?
    - Разбира се! И какъв е планът ти? С какво мога да ти помогна?
    - Ако можеш да ми направиш една атомна бомбичка… малка… около 10 мегатона. Нали си учил физика?! И да използваме последователите си и заедно да вдигнем световна революция, а?!
    - Звучи добре… ще ти направя атомна бомба – излъга Иневтун-папаз – Ракета имаш ли?
    - Имам… но нямам достатъчно керосин.
    - Добре… ще намерим по-късно. От къде ще започнем революцията?
    - От централата на „TURKproblem“ – предложи Ким-Чен-Двид – оттам ще разпространим революцията, а и искам да променя някои неща в тоя канал.



    По най-бързия начин, Ким-Чен-Двид долетя до София и отиде в тайната квартира на Иневтун-папаз. Там обсъдиха последните детайли от плана, събраха няколко подпийнали студенти, с обещанието че ще ги черпят в чалготека и се запътиха към централата на „TURKproblem“.

    (следва продължение)
    Последно редактирано от Грозния : 11-01-2016 на 16:06

Етикети за тази тема

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си