Епизод 3 – „Революцията“ (втора част)

Блъскането по вратата на студиото се засилваше, някои от гостите и зрителите бяха сериозно уплашени. Юнгблудз запази спокойствие и мислено набеляза план за действие. Извади телефона от джоба си и набра един номер.

- Ало, Харков – Юнгблудз е, можеш ли да дойдеш към централата на „TURKproblem”? Веднага! Имаме малък проблем и точно ти ми трябваш. Ще ти обясня по-късно! И вземи един кашон водка… от твоята, ти знаеш! Само да не я изпиеш по пътя! Айде чакам те и побързай!

Харков беше таен агент на КГБ в Булгаристан. Прикритието му беше ветеринарен лекар в работно време и български патриот през свободното. Той беше продукт на тайна програма на КГБ за създаване на съвършено нов тип агенти. Роди се малко преди комунизмът да се разпадне. Още в болницата преди да го изпишат с майка му, заедно със задължителите ваксини, агенти на КГБ инжектираха малкия Харков със специално разработен серум от руска кръв и генно-модифицирани стволови клетки. Веднъж инжектиран, медикаментът създаваше хора с руски начин на мислене и безрезервно предани на Русия. Разбира се имаше и руски странични ефекти – причиняваше алкохолизъм в тежка форма. В резултат на тая програма, милиони граждани от комунистическия блок, станаха русофили-алкохолици! Известно време КГБ финансираше тези „агенти“, но освен лоялност, тях не ги биваше за нищо друго - харчеха оперативните средства за водка и кисели краставички.

Харков живееше сам в къща в провинцията. Беше превърнал интериора ѝ в олтар на Русия. Навсякъде беше накачил руски знамена, петолъчки и портрети на Путин. Единствената му първа и голяма любов беше Русия, но с нея нямаше как да прави секс, затова понякога оправяше някои козички и овчици които лекуваше, а като се напиеше налиташе и на мъжки дупета.

След разговора с Юнгблудз, Харков слезе в мазето, напълни няколко празни шишета от маркова водка с домашния самогон, запали стария си Москвич и подкара с максимална скорост (50 км/ч) към София.

Тълпата пред студиото беше на път да разбие вратата. Някои от хората вътре бяха доста притеснени. Ракшонур го беше страх сред тълпата да няма някоя по-напомпана батка от него, която да го пребие. Дивергюн-Кифлие се страхуваше тия грубияни отвън да не я изнасилят… или пък се надяваше – и тя не знаеше. Костенурие-ханъм се молеше да не изпотрошат студиото. Юнгблудз изглеждаше спокоен.
- Ей вие там, спрете да блъскате и дайте да говорим нормално! – каза Юнгблудз. Какво искате?
- Отваряй!
- Дайте си оставките!
- У-ууу!
- Добре – каза Юнгблудз. - Ще ви пусна вътре да поговорим като зрели хора.

Той нареди да отключат, въпреки протестите на другите в студиото и тълпата нахълта вътре.
В суматохата, уплашеният Ракшонур се изниза, взе си такси, което го засили през „ускорителя на елементарни частици“ (тунела под Западен Парк) до гетото, в което живееше. Отиде в денонощния фитнес където тренираше, защото след преживения стрес и психически тормоз, само блъскането можеше да го успокои.

- Заповядайте, седнете – покани ги Юнгблудз.
- Ти и Костенурие трябва незабавно да си подадете оставките и да ни предадете контрола върху „TURKproblem”, или ще наредя термоядрен удар по вас! – заплаши Ким-Чен-Двид и размаха китайския си телефон.
- А аз ще ви анатемосам и след като взривът ви изпари, ще горите в ада вечно! – добави Иневтун-папаз и размаха големият кръст, който висеше на шията му.
- Ама защо така агресивно? – аз всъщност съм на ваша страна – успокои ги Юнгблудз. – Аз отдавна искам да се откажа от тоя пост и да го предам на някой друг!
- Така ли?! – учудиха се Ким-Чен-Двид и Иневтун-папаз. – Предай ни контрола на студиото и пускай камерите, за да обявим революцията!

„Къде по дяволите се бави тоя Харков!?“ – мислеше Юнгблудз. Каза да пуснат камерите в студиото и да снимат случващото се – можеше да използва записите срещу метежниците и щеше да изреже всички сцени, които смяташе за неподходящи.

- Камерите са пуснати, но няма смисъл да правим предаване на живо сега – късно е, хората спят и никой няма да го види – оправда се Юнгблудз. Дайте сега да се почерпим, пък утре сутринта ще обявим началото на революцията! Костенурие, айде моля ти се слез долу до денонощния и купи 2 буркана с кисели краставички.
- А нещо за пиене няма ли да има? – попитаха някои от „революционерите“, защото бяха почнали да изтрезняват.
- Разбира се – успокои ги Юнгблудз, - обадих се на един приятел да донесе цял кашон водка, екстра качество! Всеки момент ще дойде!
- Добре, ей тва е приказка! – зарадваха се метежниците и се натъркаляха по меката мебел в студиото.
- Какъв е тоя приятел, дето ще идва? – попита с подозрение Иневтун-папаз.
- Много е свестен, повярвай ми! – отговори Юнгблудз. – Ще видиш, даже ще се присъедини към вас.
- Щом казваш… - привидно се съгласи отчето, но подозрението му си остана.

От улицата се разнесе шумът от стара и раздрънкана кола, която паркира наблизо и двигателят спря. Чуха се два силни удара от затваряне на врата, а после и на багажник и Юнгблудз разбра, че Харков е пристигнал. След малко двамата с Костенурие се качиха в студиото, като той носеше кашона с водка, а тя – буркани с кисели краставички.

- Ей айде от кога ви чакаме, сядайте и отваряйте пиенето и мезето! – нареди Юнгблудз.
- Здравейте на всички, аз съм Харков – поздрави новодошлият. Донесъл съм няколко шишета с домашна водка.
- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Дейтунар. Сипи ми тука една водка да я опитам.
Харков наля водка на всички (първо на себе си) и седна на дивана до Иневтун-папаз.
- Айде наздраве! По какъв повод сте се събрали?

Преди „революционерите“ да отговорят, се намеси Юнгблудз:
- Ким-Чен-Двид и Иневтун-папаз са вдигнали революция и аз ще им предам контрола върху “TURKproblem”. Поканих те да се присъединиш към делото им.
- Щом е за революция – винаги! Да живее Русия! Айде наздравееее! – разпали се Харков. Беше си пийнал, още докато караше към София.
- Много хубава водка! – каза Дейтунар като отпи. - Каза че сам я правиш – как точно?
- Нали съм ветеринар, прибирам от фуража на животните дето лекувам и варя водка в мазето на къщата ми. – Излиза ми почти без пари – обясни Харков.
- Ей браво – похвали го Дейтунар, много е добра тая водка! Колко градуса е?
- Към 65 – ама тая, която продавам на черно я разреждам с вода до към 35.
- А тая дето си донесъл от коя е? Доста е силна.
- От хубавата естествено! – увери го Харков.
Докато те говореха за водката, Дивергюн се почувства пренебрегната и опита да се включи в разговора като изтърси:
- А аз не съм правила секс от 2 месеца!
Дейтунар и Харков я погледнаха неловко и се засмяха. Дивергюн се засрами и си наля водка – надяваше се тая вечер да ѝ излезе късметът.

През това време Юнгблудз разменяше електронни съобщения по телефона с Иневтун-папаз:
*Иневтун, имам едно дяволски добро предложение за теб!*
*Чадо, аз съм Божи човек, не мога да слушам такива ругатни!*
*Мисля да те назнача на моето място и да предам всичката си власт именно на теб.*
*А стига бе?! Ти да не се ебаваш?!*
*Съвсем сериозен съм, а Харков ще ти бъде заместник.*
*Не ми допада тоя!*
*Не прибързвай в заключенията, ще видиш, че ще си допаднете !*
*Добре, съгласен съм, само да не се отметнеш!*

Метежниците се напиха и вдигаха наздравици:
- Айде наздраве! – Харков президент!
Водката ги сближаваше и обединяваше. Ким-Чен-Двид усещаше, че губи контрола върху революцията и всичко се обръща в най-обикновена пиянска сбирка. Той отиде до Иневтун-папаз и му сподели опасенията си.
- Не се тревожи, всичко е под контрол! – успокои го отчето.
- Дай да разпределим постовете, преди революцията да се удави в тая водка!
- Аз вече получих пост, Юнгблудз ми предаде цялата власт, а Харков е мой заместник! – похвали се Иневтун-папаз. - Аз предложих теб, но неговото условие беше Харков да е вторият – излъга отчето. – С други думи, нямаме повече нужда от теб!
- Как можа?! – Нали бяхме приятели, аз дадох идеята за революцията?! – Неблагодарник!!!
- Съжалявам чадо, но неведоми са пътищата Господни, моите интереси също. – Все пак аз не съм неблагодарник и ще се моля за спасението на душата ти.
- Като се прибера в Северна Корея, ще ви изпепеля с една ядрена ракета!
- Чадо, и двамата знаем, че нямаш никаква ракета, нито бомба. – Дано да ти стигне керосинът в самолета, за да се прибереш у вас. Сбогом и нека Бог да е с теб!

Ким-Чен-Двид беше предаден и напусна студиото като затръшна вратата. Никой не му обърна внимание. Метежниците се бяха напили и съвсем бяха забравили за какво са дошли. Диктаторът си хвана едно такси, но беше останал съвсем без пари и трябваше да даде китайския си смартфон в една заложна къща по пътя за летището, за да плати на шофьора. Припали самолета си, и отлетя за Северна Корея.

Харков доста се беше напил и беше почнал да хвърля влажни погледи на Иневтун-папаз, който седеше до него и извика:
- Абе, кога ще ебем попа?!
Всички се засмяха, а отчето замръзна! Това ли щеше да е неговият „заместник“?! Някакъв русофил-алкохолик и попоебец! Сега му се прииска Ким-Чен-Двид да е тук, съжали че го предаде, но вече беше късно.

(следва продължение)