Цитирай Първоначално написано от Pitancho Виж мнението
Възпитаван съм като атеист, но съм имал малък досег до християнството благодарение на вярващи близки от по-старите. Не чрез разни теории, а чрез примера. Като войник и студент започнах да търся и да подлагам на съмнение много неща, но се оказа, че не толкова аз търся Бога, колкото Той мене. За щастие не се забих по разни секти и философѝи, просто реших да науча повече за вярата, в която съм кръстен и когато то влязох в църква като собствено решение, не бях съвсем като хванат от гората, но ми хареса и понеже не разбирах много неща, реших да науча повече. Тогава още нямаше почти никаква литература, нямах връстници с подобни интереси, и се бъхтах сам дълго време, очудвайки себе си и близките с този интерес. А после се оказа, че и хора има, и отговори, и няма нужда да откривам колелото... А после открих и връстници, които не просто ходеха на църква и философстваха ,а се стараеха да живеят вярата си. И имаха за пример не Сульо и Пульо, А Христос и светиите, както и някои живи хора, които са пример за подражание. И си спомних, как като ученик случайно чух някаква проповед с призив да подражаваме на добродетелите на св. Параскева(по радио Свободна Европа) и се задавих от възмущение. Толкова абсурдна ми изглеждаше тогава подобна мисъл, но хората се променят. Някои. Търсещите. На който всичко си му е ОК в кочинката, в която вегетира средностатистическия духовно сляп българин, това продължава да изглежда абсурд.
Защо точно тази вяра е истинна - друг път.
А какво мислиш за участието на Христос в Корана, там пише, че ще се завърне, когато дойде края на света?