- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
Ся да питам що всичките църковници из форума се изпокриха на чело с фишерман и дримока
не знаех че църквата е такава смешна порнография
сиг така говорят за мен
опа
сиг затова си нямам гадже
днес бях ужасна само три пъти
1. казах на моят любим Х, че моите приятели не са негови приятели и че аз на тяхно място ще откажа да му помагам
2. на човек У му казах, че ако не направи едно нещо, утре ще дойда да му го повторя поне 10, та му препоръчвам да го направи от 2рия
3. на човек Z вече му е дошло до гуша от мен и избягва всякаква комуникация
а иначе всимко останало е потоп, чудя се сега да легна и да стана в 6 ли да започвам, или сега да стоя до 2 и да мижа цял ден утре
едит: ок, реално не съм толкова лоша
1. Х преди това ме изнудваше да ходя да се усмихна на няколко колеги да му помогнат - ммм не
2. У не иска да прави това, което трябва прави, а на мен ми заявиха директно да спра да върша вместо него, и тр да седя да му досаждам като безпомощна тийнейджърка, защото нямаме силен leadership, съответно никакъв ownership на нищо
3. Z тр да поеме лидършипа в точка 2, обаче безгласно ми го бута в ръцете и после шефа ми ме мрази, защото правя 1000 неща, но не и това, дето трябва
но нищо, аз пак съм ужасна
Последно редактирано от NomNomNom : 02-06-2017 на 21:20
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Не знам дали сте гледали версията с козата, обаче това ме разрева...
https://www.youtube.com/watch?v=UU_IcZWCML0
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Липсва ми мама. Колкото и досадна да е. Пльоснала съм се онзи ден на дивана и като добро момиче си чета. "Защо се размотаваш по пижама? Не ти ли е студено? Да ти донеса ли суитчера?". Въртейки очи "Неее, добре съм. Ако ми е студено, няма да чакам ти да ми донесеш.". След около две минути "Да ти донеса ли възглавница, изкривила си си гърба.". Ръмжейки "Не!". След още около две минути "Искаш ли нещо за ядене?". И тук се троснах, че не може да се учи покрай нея и си заминах в стаята. После ми стана гузно и се върнах да я гушкам <3.
И имам сериозен въпрос към пушачите. Вашите знаят ли? Кога им казахте? Как реагираха? Пушите ли покрай тях?
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
И двата родителя не пушат т.е. баща ми е, но преди много години, когато дори не помнех, а майка ми е много анти. Ако бяха пушачи, щеше да е лесно :/
Чакам още отговори. И кажете дали вашите пушат.
*за справка, аз не съм пушач, или поне не редовен. Просто, когато съм под стрес ми се приисква. Много.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
да не мислиш, че родителите пушачи са по-толерантни
всеки иска най-доброто за детето си
но пък има непушачи, които сякаш са болни на тема пушене
и едва ли не го смятат за самоубийство
То си е самоубийство - хобб, белодробен карцином и какво ли още не на дихателната с-ма + поражения из целия организъм, но както намекна, съм достатъчно голяма да се тровя на своя глава.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Не знаят. Баба ме видя на бала, ама вярва, че беше само за тогава. Имам чувството, че майка вътрешно знае, че припалвам от врем на време като съм покрай пушачи, ама просто отказва да го приеме. Като се прибирам от кафе или бар мириша на цигари мощно, ама щото нали покрай мен пушат и така... Всеки ми казва, че не съм малка и си решавам сама и нищо няма да ми направи. Обаче ако някой ден чуете, че е станало инцидент и съм паднала от терасата, не е било нещастен случай. Просто майка ми е разбрала и ме е бутнала.
Никой не пуши вкъщи и са много против. Другото, че жената ще се почувства ужасно и от факта, че едва смогва да ме издържа и се лишава от толкова много неща, а аз ѝ харча парите, за да се тровя.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Мен ми е много странно как ката се оправдавате, че покрай пушачи сте се осмърдяли. То си е възможно да си смърдел след купон или бар ама пък ако ще и половин цигара да си изпушил, в следващите 12-24 часа, колкото и да се миеш и дъвчеш дъвка, все миришеш на пепелник. Някво... Не са хванати от гората и най-вероятно ви усещат и знаят какво правите. Тва, че никой нищо не ви казва, не е няква причина да си мислите, че не знаят. Пък ми се струва най-добре да обясниш, приверно, че пушиш активно или само по купони, щот поне да знаят какво става с парите им. И е супер нелогично да си на 20+ и да се водиш голям, а-у и да те е страх от реакцията на родителското тяло за цигарите.
Аз сега като пак почнах да пуша и не бяха доволни нашите ама преди го правиш баш тогава, когато е най-нездравословно и го приемаха, та сега ако ме засекат и само изсумтяват и така. И двамата са пушачи, ако е от значение.
квак
Нашите със сигурност не знаят. В полза ми е това, че не се виждаме постоянно, но аз съм и педантична в това отношение. Веднага щом имам възможност си сменям дрехите, или ги минавам с мокра кърпа, парфюми и тн хд в чантата имам бонбони и травъл вода за уста и гледам да пуша по посока на вятъра, ако има такъв и сякви глупави неща, които ме пазят. Дори колеги от университета не "усещали" въпреки, че преди пет минути например бях да пуша и не знаят, освен тези, които са ме виждали и реакцията "ама ти пушиииш?". И да, майка ми особено никога няма да си мълчи, ако разбере и бих могла само да гадая за реакцията й. Едно от нещата, които съм сигурна, че няма да изживея никога е да пуша пред нея. И не, не става въпрос за страх, а за респект по-скоро и за това, че ще я разочаровам, а винаги съм бягала от това дори, когато не ми харесва.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Точно, най-вече заради разочарованието. Даже и да знаеше, не си представям да запаля пред нея.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Днес е празник. Днес е ден за пенсия.
Днес е също и много голям ден.
Денят, в който той няма да ми пише.
Обаче осъзнах, че толкова не ми пука... И много излишно се прехласнах без изобщо да го познавам. Казах си, чакай малко, знаеш ли го какъв е? Дотук си разбрала само, че е мега прекрасен, има същия вкус за музика като теб и има за какво да си говорите.
Не е малко това, но не е достатъчно, за да съм влюбена например. Просто интерес да го опозная повече. Ама като ме прегърна няколко пъти и аз се разтопих, и си внуших, че сега припадам по него. Айде не.
Просто толкова ми липсват истински такива емоции, че съм се заблудила яко. Добре, че се осъзнах навреме.
Вчера ми се обади да ме помоли да ударя едно рамо за утре, съгласих се естествено. Не го чувствам като неприятно задължение, но се чувствам много привързана към тази дейност и съм си казала, че винаги, когато мога, ще съдействам. И много се радвам, че ме хареса. На шега казвах на майка ми, че ще се разберем само ако се съобразява с позицията ми в тази организация и е наясно, че не съм случаен човек, а от уважаваните личности. А жената взе, че наистина ме оцени. И сега ме помоли да уредя нещата с една малка пикла, за да се изясни недоразумението и да се оправи проблема. Веднага се отзовах, обаче как да ѝ обясня, че детето не е виновно, а просто майка ѝ е луда и оттам идва всичко. Тя ще си разбере сама, не искам да се замесвам в интриги.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Никой от семейството и родата,поне до там докъдето ги познавам,не пуши.
Аз доскоро пушех само в дискотеките,по купони,като си остана сам в нас по-дълго време или ако се съберем някъде другаде.
Но вече не.
Да пушиш цигари е едно от най-глупавите и безсмислени неща ,които може да правят хората.
ПТ:Очаквано,този семестър се оказва ,че ще бъде къде къде по-тегав от предния.
Последно редактирано от deitona22 : 02-07-2017 на 15:20
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
5 лв за цигари!
А някои умират от глад.
Я д а видим.
5 лв по 30 дни са 5 по 3 - 15 прес една нула -150 лв.
12 месеца в годината по 150 лв е равно на .. 100 по 10. 1000. 50 по 10 е 500 което е 1500. Пруст 150 и 150. 300 -- 1800лв. На година.
5 години по 1800 5000 и 4200 9200 лв за 5 години само от цигари на редовен пусач
Така е. Някои умират от глад. Ти на тях помагаш ли им да не умират от глад?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.