време е за душевно изливане на ракши
class is in session
нтака, почваме с това, че вчера бях достатъчно умен да си накисна овесените ядки от вечерта, което доведе до една приятна закуска, а не както обикновено да го джвакам тоя чакъл (когато просто сложиш овесените ядки и млякото, стоплиш ги за по-малко от минута и просто ги погълнеш). Сутринта започна обещаващо - успях да стана, ядох вече описаната закуска, зяпах си някви неща, пях си на воля, довърших си презентацията, ядох пак, изкъпах се, отидох към уни. В метрото си пуснах малко Stormzy и ми попадна топ 5 момента, в които Еминем е изненадвал публиката или взел шоуто на някого, нещо такова. Даде ми един много странен вайб, стана ми малко странно. Като отидох тая ми се направи нещо, че закъснявам, отебах я и си седнах, нали. След няколко минути Е (о, да внасяме буквите репрезентиращи хора) почна неш да се закача. Бил съм ѝ бил липсвал, щот беше 10 дни в унгария. Можеше и аз да бъда, но реши да не ми каже и отиде сама
Тъ, на почивката ми даде магнитчето, което беше отвратително, заклеам се. Най-тъпото магнитче, което имам у нас. Дори онова от катедрата е по-яко
Някъв тролей с номер 74 и пише нещо си будапеща. Това избрала щот съм бил винаги закъснявал. ДА ТИ ЕБА ТЪПОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ! Добре, все тая. Отивам да си принтирам за презентацията нещата - 8 страници, пичагата ми обявява цифра от близо 1 лев за 8 страници, които мислех, че ще бъдат 4, щото реших, че ще го направи двустранно. КУРА МИ. 8 страници едностранно. ШИБАНЯК. Съжалих, че му пожелах лека работа, педераста му с педераст, да му е тежка утре дано! Все тая. Качваме се нагоре и тъй като сме няколко човека и тя (Е), решава да сподели личния си живот, докато аз си ходя апатично, както винаги. Първо пита дали съм бил негативен или нещо такова, отговориха ѝ, че не ми било пукало, при което тя видя в това зелена светлина - "ами аз се занимавам с Л."
моята реакция - "с кого?!"
- "с Л."
-"пишки ли си правиш бе?!?!"
моментът, в който осъзнах, че не си прави пишки
исках да ѝ ударя един шамар, заклеам се във всичко свято, въпреки че мразя всякакъв вид насилие върху жена, тва е една от тия ситуации, за които бих лежал в моралния ми затвор.
този въпросен Л. е един селски бек, с една огромна празна мутра, която е идеална за тупаници и шутове, с един тъп поглед и интелекта на презряла диня от Добрич. Не-ве-ро-ят-но. Преди няколко седмици ми се оплакваше как ѝ бил пишел и тя се чудела кво да му отговори и му била сийнвала, и се чудела как да го отебе. Близо месец по-късно "ми аз се занимавам с него"
не знам кое ме дразни повече, че е навита да я чука тоя австролопитек, или че не може да си държи позицията. МИсля, че и двете, като първото е основата, а второто е онова малко перце, което чупи структурата, като в том и джери.
така агресия не съм изпитвал от един доооооста сходен момент, сходен не точно, но от подобно естество.
преди тва бях чел статия за педофилия, което беше заредило 50ти калибър в мен, и това беше просто чукчето, което детонира всичко :Д успях да накарам поне 2ма човека да ме мразят след тва и си съсипах целия ден
добре, че ми дойде презентацията и 40 минути говорих за маоизма, че да ми се оправи деня :Д
след това направих с 3 повторения повече от по-предната седмица, което си е постижение (тяга)
също така май си наебах перката/суратуса, утре ще разбера :Д
от цялото това фиаско, човек може да стигне до един извод - трябва да си с mindset-а на тюлените - трябва да очакваш най-лошото, за да не те хване неподготвен (smh)
също така гледам и това под поста ми, че да си дам малко надежда