Грехотата в тъмнотата

[АгентМура]

Беше вечер, около 23:30ч. Вървяхме към спирката. Изпращах го до автобуса. Нямаше от къде да минем освен по една тъмна и тясна горска пътечка, в която едвам се забелязва на къде се движи човек. Поехме по нея. Само това и чаках. Аз веднага понечих да го опипвам. Тогава и беше момента, в който започнах да се опасявам, че наистина има Господ. Бях шокиран. Беше ни сграбчил един огромен манаф. Усещах какво ни очакваше, отъркващо се в крачето ми. Беше огромно.
Какво точно се случи по- нататък? Не зная. Аз припаднах от страх. Събудих се вкъщи, на топло в легълцето ми. Но имайки предвид, че нямам проблеми с чревния тракт, мисля, че моят приятел или Господ ме е спасил.
Това бе моята история за това как усетих присъствието на Господ.