- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Разбираме се толкова добре, но връзката е мираж
Здравейте. Отдавна не съм използвал форума, но една мисъл ме мъчи, та реших да се допитам до форума отново, за едно неутрално мнение.
Миналата година се запознах с едно момиче при излизането ми с една моя компания. Забавлявахме се тогава, срещнахме се и още няколко пъти покрай тази компания и след това станахме приятели. Още от тогава между нас сякаш имаше нещо, но имаше неща който ни пречеха да се виждаме, тъй като учих в друг град, но се чувахме често и когато се прибирах се виждахме. С времето забелязах, че между нас има нещо повече от приятелство, но тъй като имах друга връзка, а и бяхме далеч един от друг не правех нищо за да разбера дали е така. Моята връзка приключи (не че през последните месеци беше връзка, но..), приключих с университета и се прибрах в родния си град. Така с нея започнахме да се виждаме почти всеки ден, да се чуваме абсолютно всеки ден, да излизаме през по голямата част от времето. Бавно бавно се сближихме доста и логично, след като пред мен нямаше пречки реших, че може да минем на следващо ниво. Тогава нещата се оплетоха. След като реших, че е време да проведем този разговор, резултата се оказа малко шокиращ за мен, защото тя ми каза, че никога не е мислила за това и че въпреки всичко което се случва, тя не ме приема по този начин. След като се опитах да говорим повече по темата, се скарахме и не си говорихме няколко дни. В последствие разбрах, че по същото време се е срещала с някой, но не знам какво се е случило, не съм я питал, споменавам само защото явно уцелих страхотен момент в който може да съм я объркал. След като ме потърси и се доскарахме, се чухме пак след няколко дни и излязохме. Обясних ѝ, че не искам да се караме, но е странно да не може да си представи да имаме връзка, защото между нас има нещо, разбираме се страхотно, не можем един без друг и неща който да, има ги в приятелството, но аз имам и други приятелки и чистото приятелство между мъж и жена не изглежда така. Забелязвал съм, че ме ревнува и такива неща който ме накараха да мисля, че и тя има нещо към мен. Та, след като говорихме, продължихме да излизаме както преди, като ѝ казах, че няма да я притискам за това. Отваряхме темата няколко пъти докато излизаме да обикаляме, и усещам, че тя самата е доста объркана. Казва, че и тя вижда, че между нас се получава много добре, че имаме много добра изградена връзка и се разбираме страхотно. Говорихме си и за връзки, тя ми спомена, че обвързването било малко трудно за нея и едва ли не я е страх, защото връзките променияли хората и т.н. Едно от нещата който забелязах е, че когато вече говорим за това, тя не казва категорично не на тази идея, както когато говорихме за първи път, но нещо още я спира.
Попадал съм в подобна ситуация, да, наясно съм че просто може да съм във френдзоуна след като се познавахме година и след това започна всичко, но смятам, че не съм чак толкова заблуден, мога да познавам хората и знам когато някой наистина не иска нещо, но при нея изглежда сякаш го иска, но нещо я спира. Не знам вече какво да си мисля, всичко изглежда да върви в тази посока, но не. Сякаш чака нещо определено да се случи, че тогава да реши да опитаме. Дали има друг, дали нещо в мен не ѝ харесва и иска да променя, дали просто трябва да не говоря по тази тема, а да предприема действия. Страх ме е, че ако предприема нещо, например да я целуна, просто ще ми зашлеви един и ще се скараме много. Или чака да се случи това, защото иска да види действия от мен...Не знам, не сме малки, но се държим малко като деца.
Интересна история. Според мен е окей да я оставиш да приеме това, което си и казал, защото явно е, че не го е очаквала. Дай и време и след това предприемай каквито и да било действия![]()
Казало си е момичето, че я е страх от връзки, може би затова не предприема нищо, не може да се отпусне и да се отдаде на чувствата си. Не я притискай повече с такива уговорки да опитате, остави нещата така, ако не усетиш промяна от нейна страна и отпускане, отдръпни се. Или ще осъзнае, че те иска, или няма нищо да осъзнае и няма да си губиш времето повече.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Аз също те съветвам да не насилваш нещата.Дай й пространство.Ако чувствата ви са взаимни,тя ще оцени това,повярвай ми.
Излизайте,щом ви е приятно,прекарвайте време заедно,но остави тя да направи първата крачка според мен.Ти си изразил ясно позицията си,сега остава и тя да го направи.
Да, тя каза, че ако промени мнението си, ще каже, аз не я насилвам, не повдигам аз темата, но тя продължава да се държи странно. Единия ден се държи все едно го е премислила, все едно иска да сме заедно, имахме няколко момента в който бях на крачка да направя крачката, но все пак щом така иска, оставам я тя да я направи, щом така иска. Следващия ден се държи студено, абсолютно приятелски, сякаш никога не сме говорили такова нещо, все едно сме двама много добри приятели. И на другия ден, пак същото, гледа ме с поглед който сякаш го иска, но не иска да направи крачка. Не го разбирам, всичко трябва да е толкова просто, опитваме, не се получава, оставаме приятели както до сега, получава се, продължаваме по този път.
Според мен ще те има само като приятел. Защо си сигурен, че те ревнува. Аз също съм излизал с приятелки, познаваме се от 100 години, забележат ли, че някоя ме заглежда, жива ще я одерат. Но това не означава, че ме ревнуват или искат за нещо повече от приятел. Както ти казаха по-горе, на жените им трябва време, изчакай още малко време и според мен ти действай, ти мъж ли си или лукова глава?
И честно казано, мисля че дори да имате връзка, няма да си щастлив с това момиче, според мен е от типа момиченца, които не знаят какво искат...
Но ти си прецени сам най-добре.
А и друго нещо. Тези съвети от форума може да са нож с две остриета, ти най-добре я познаваш, прекарал си време с нея, знаеш доста повече неща от нас, важно е ти какво мислиш за ситуацията.
Успех от мен!
Ясно е -объркана е.Ако държиш на нея и искаш да бъдете заедно,дай й още време.Ако започнеш да се измъчваш обаче,просто спри да я търсиш известно време,дай си почивка.В случай,че е премислила,тя ще те потърси. Възможно е и само да се мотае и изобщо да не е наясно със себе си...Не позволявай твърде много да те разиграва,уважавай себе си.
Последно редактирано от LadyTerrible : 11-12-2016 на 16:42
Предполагам, че ме е ревнувала, защото когато съм говорил за момичета, тя винаги се е изнервяла. Не е казвала нещо, но познаваш кога някой се е подразнил от нещо. Аз дори смятах, че когато говорихме за това, тя ме отряза, защото е разбрала за едната ми връзка. Тогава поне, мислех че е смятала, че между нас има нещо и едва ли не докато сме се зарибявали, аз съм бил с друга. Това обаче изглежда да не е така. И да, аз я познавам най-добре, но наистина едно неутрално мнение ми е от полза, защото е възможно аз да съм се заблуждавал до сега и реално никога да не е имало нещо.
Не искам да поставям ултиматуми, съветвали сме да направя точно това и аз го мислех, но няма смисъл. Не смятам, че е правилният ход. Разбира се, ако дойде момент в който да се измъчвам прекалено много, ще се отдръпна.
Като голям филм ми звучи цялото нещо...А запитвал ли си се дали ако след всичките тези обяснения и мотаене се окажете заедно,ти ще си спокоен и щастлив? Ясно е,че тя ти е голяма тръпка,обаче доста се е заплела вече.
Не виждам защо да не съм спокоен и щастлив. Да, има драма и тя е повече в главата ми общо взето. Ако приемем, че всичко върви и след време се окажем заедно, не смятам че няма да бъда щастлив. Да филм е всичко, но по всичко което сме имали до сега смятам че си пасваме.
И не бих казал, че ми е голяма тръпка, знам какво е да си загубиш ума по някоя, сега не е същото. Аз просто виждам, че си пасваме много, че се разбираме, понякога се случват странни неща и просто сякаш сме свързани. Тя също ги забелязва тези неща, но не иска връзка...Аз съм готов да се боря да я убедя, защото по принцип съм свикнал винаги всичко да е по най трудния начин.
Аз разбира се не се боря само с думи. Опитвам се да бъда до нея, да ѝ покажа че ми харесва да съм с нея, че искам да е щастлива и т.н. Да повтарям едно и също с думи е безсмислено и го знам. В момента до нея и и давам време да реши дали го иска или не. Да, смятам че си допадаме и т.н., но изживях достатъчно за да чакам отново някое девойче да се сети. Ще ѝ дам достатъчно време, но и няма да я чакам години.
Живота е твърде кратък, за да чакаме някоя си....
Според мен ще си изгубиш времето, но ти си знаеш.