2 години пушене и спрях от раз - какво се има впредвид "пристрастяване"??

[verymery97]

Значи ето я моята история. Преди около 2 години и половина имахме едно събиране с целия клас и там се напих много, но никога не бях пробвал цигара. Съответно още като ми дадоха идеята и викам директно - айде бе, давай да пробвам... И така почнах да пуша Карелия, които са супер слаби. Причината да почна беше ЕДИНСТВЕНО защото нямах много приятели и си намерих компанията, с която дружах преди да завършим. И така от 3-4 на ден, просто заради тях палех и аз и стигнах до около 15 цигари, в много лоши случаи - по кутия на ден. И така карах 2 години. Никога не съм усещал "пристрастяването" и никога не съм палил, докато съм сам - винаги покрай тях или на събирания. И след като завършихме всички се пръснахме навсякъде и вече не дружа с тези хора. Сега имам нова компания, а те пък са тоталните непушачи. А аз отначало не се бях опознал още с никого и тези хора, с които се сприятелихме, единственото което са правили, е да са пробвали няколко пъти цигара. И така кутията, която ми беше в джоба попринцип, почнах да я изпушвам много бавно (пушех сам за първи път като цяло) и накрая като свърши така и не взех нова.
Не се чувствам "зависим" и така нататък тем подобните простотии, но не мога да си обясня - как така човек може да бъде зависим от нещо при положение че всички около него не са и именно сега се замислям дали заради това просто ей така прекратих...?

[baby_baby]

Това че пушиш защото си с тях е много тъпо вместо да бъдеш различен ти ставаш един от тях