Значи, реших да я потърпя още малко и при следващата й изцепка, при която не се осъзнае и наистина ме ядоса, мисля да скъсаме. Тя не е лошо момиче, умна е, не е проста, малко е глупавичка, но всеки с качествата си. Винаги като се скараме се извинява, но какъв е смисъла от извинения, след като това ще се повтори и най-лошото, че не разбира какво е сторила и направила. Обръща го така, че постоянно съм й се карал, поучавал, постоянно съм й сипвал, да съм се държал на ниво, а не да се сърдя за простотии(простотии главно като тази с дядо ми, според нея това е простотия и няма смисъл да се сърдя). Предишните й връзки са били отврат, тъпкали са я, лъгали са я и аз съм първият човек, в който тя се влюбва, но като не се чувстваш добре в една връзка, защо да се застояваш ? ...