Не мога да го изкарам от главата си..

[sladkabebova]

Защото не мислех трезво и не прецених нещата добре и САМА. Имаше намеса и от родителите ми и от други хора да остана с приятеля ми...Майка ми и това момче се познават и тя въобще не го харесва.Когато и споделих започна да ме убеждава да остана с приятеля ми,че бил по-добрият избор.Въпросът е,че сега това момче не иска да чува за това,да бъдем повече от приятели. Опитах се да говоря с него(в неделя се видяхме) и му казах как се чувствам,при което той ми каза един вид,че нищо не може да направи и не знае,как може да му го казвам това,при положение,че аз съм прецакала нещата.Било му много тегаво,трудно ме е преодолял и на мен ми стана ясно,че няма смисъл да продължавам този разговор,или поне не на тоя етап.Аз знам,че той винаги ще има чувства към мен,но явно го е страх да се отпусне,докато не види,че наистина повече няма да бъде нараняван..

[LadyTerrible]

Майка ми и това момче се познават и тя въобще не го харесва.Когато и споделих започна да ме убеждава да остана с приятеля ми,че бил по-добрият избор

Докато искаш мнения,винаги ще ги получаваш.(друг въпрос е,че дори и да не ги искаш,пак ще ги има ) Въпросът е да отсееш и да направиш преценката сама за себе си,защото това са твои отношения и отговорността за постъпките ти си е само твоя.Очевидно точно това не си направила и сега си в това положение.Щом си говорила с него и си му обяснила как стоят нещата,повече няма какво да направиш.Сигурно му е омръзнало това положение и си е намерил изход.Всъщност и ти самата не си знаела какво искаш,явно.Сега ти остава да прецениш как ти си щастлива и кое е по-добре за теб в тази ситуация.